1 “ I loathe my own life; I will give full vent to my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 “ I will say to God, ‘ Do not condemn me; Let me know why You contend with me.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 ‘ Is it right for You indeed to oppress, To reject the labor of Your hands, And to look favorably on the schemes of the wicked?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 ‘ Have You eyes of flesh? Or do You see as a man sees?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 ‘ Are Your days as the days of a mortal, Or Your years as man’s years,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 T hat You should seek for my guilt And search after my sin?

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 ‘ According to Your knowledge I am indeed not guilty, Yet there is no deliverance from Your hand.

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 ‘ Your hands fashioned and made me altogether, And would You destroy me?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 ‘ Remember now, that You have made me as clay; And would You turn me into dust again?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 ‘ Did You not pour me out like milk And curdle me like cheese;

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 C lothe me with skin and flesh, And knit me together with bones and sinews?

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 ‘ You have granted me life and lovingkindness; And Your care has preserved my spirit.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 ‘ Yet these things You have concealed in Your heart; I know that this is within You:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 I f I sin, then You would take note of me, And would not acquit me of my guilt.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 ‘ If I am wicked, woe to me! And if I am righteous, I dare not lift up my head. I am sated with disgrace and conscious of my misery.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 ‘ Should my head be lifted up, You would hunt me like a lion; And again You would show Your power against me.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 ‘ You renew Your witnesses against me And increase Your anger toward me; Hardship after hardship is with me.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 ‘ Why then have You brought me out of the womb? Would that I had died and no eye had seen me!

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 ‘ I should have been as though I had not been, Carried from womb to tomb.’

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 “ Would He not let my few days alone? Withdraw from me that I may have a little cheer

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 B efore I go— and I shall not return— To the land of darkness and deep shadow,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 T he land of utter gloom as darkness itself, Of deep shadow without order, And which shines as the darkness.”

Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.