1 A s the deer pants for the water brooks, So my soul pants for You, O God.

(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6: 33, 37. 25: 5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 M y soul thirsts for God, for the living God; When shall I come and appear before God?

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 M y tears have been my food day and night, While they say to me all day long, “Where is your God?”

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

4 T hese things I remember and I pour out my soul within me. For I used to go along with the throng and lead them in procession to the house of God, With the voice of joy and thanksgiving, a multitude keeping festival.

Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

5 W hy are you in despair, O my soul? And why have you become disturbed within me? Hope in God, for I shall again praise Him For the help of His presence.

Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

6 O my God, my soul is in despair within me; Therefore I remember You from the land of the Jordan And the peaks of Hermon, from Mount Mizar.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

7 D eep calls to deep at the sound of Your waterfalls; All Your breakers and Your waves have rolled over me.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

8 T he Lord will command His lovingkindness in the daytime; And His song will be with me in the night, A prayer to the God of my life.

<Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

9 I will say to God my rock, “Why have You forgotten me? Why do I go mourning because of the oppression of the enemy?”

Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 A s a shattering of my bones, my adversaries revile me, While they say to me all day long, “Where is your God?”

Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

11 W hy are you in despair, O my soul? And why have you become disturbed within me? Hope in God, for I shall yet praise Him, The help of my countenance and my God.

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.