1 N ow King David was old, advanced in age; and they covered him with clothes, but he could not keep warm.

А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

2 S o his servants said to him, “Let them seek a young virgin for my lord the king, and let her attend the king and become his nurse; and let her lie in your bosom, that my lord the king may keep warm.”

Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

3 S o they searched for a beautiful girl throughout all the territory of Israel, and found Abishag the Shunammite, and brought her to the king.

И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

4 T he girl was very beautiful; and she became the king’s nurse and served him, but the king did not cohabit with her.

Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

5 N ow Adonijah the son of Haggith exalted himself, saying, “I will be king.” So he prepared for himself chariots and horsemen with fifty men to run before him.

Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

6 H is father had never crossed him at any time by asking, “Why have you done so?” And he was also a very handsome man, and he was born after Absalom.

А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се <на Давида> подир Авесалома.

7 H e had conferred with Joab the son of Zeruiah and with Abiathar the priest; and following Adonijah they helped him.

Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

8 B ut Zadok the priest, Benaiah the son of Jehoiada, Nathan the prophet, Shimei, Rei, and the mighty men who belonged to David, were not with Adonijah.

Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9 A donijah sacrificed sheep and oxen and fatlings by the stone of Zoheleth, which is beside En-rogel; and he invited all his brothers, the king’s sons, and all the men of Judah, the king’s servants.

И Адония закла овци, говеда и угоени <телци> при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

10 B ut he did not invite Nathan the prophet, Benaiah, the mighty men, and Solomon his brother. Nathan and Bathsheba

Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11 T hen Nathan spoke to Bathsheba the mother of Solomon, saying, “Have you not heard that Adonijah the son of Haggith has become king, and David our lord does not know it ?

Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

12 S o now come, please let me give you counsel and save your life and the life of your son Solomon.

Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

13 G o at once to King David and say to him, ‘Have you not, my lord, O king, sworn to your maidservant, saying, “ Surely Solomon your son shall be king after me, and he shall sit on my throne”? Why then has Adonijah become king?’

Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

14 “ Behold, while you are still there speaking with the king, I will come in after you and confirm your words.”

И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15 S o Bathsheba went in to the king in the bedroom. Now the king was very old, and Abishag the Shunammite was ministering to the king.

И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

16 T hen Bathsheba bowed and prostrated herself before the king. And the king said, “What do you wish?”

И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

17 S he said to him, “My lord, you swore to your maidservant by the Lord your God, saying, ‘ Surely your son Solomon shall be king after me and he shall sit on my throne.’

А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

18 N ow, behold, Adonijah is king; and now, my lord the king, you do not know it.

Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

19 H e has sacrificed oxen and fatlings and sheep in abundance, and has invited all the sons of the king and Abiathar the priest and Joab the commander of the army, but he has not invited Solomon your servant.

И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

20 A s for you now, my lord the king, the eyes of all Israel are on you, to tell them who shall sit on the throne of my lord the king after him.

Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

21 O therwise it will come about, as soon as my lord the king sleeps with his fathers, that I and my son Solomon will be considered offenders.”

Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22 B ehold, while she was still speaking with the king, Nathan the prophet came in.

А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

23 T hey told the king, saying, “Here is Nathan the prophet.” And when he came in before the king, he prostrated himself before the king with his face to the ground.

И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

24 T hen Nathan said, “My lord the king, have you said, ‘Adonijah shall be king after me, and he shall sit on my throne’?

И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

25 F or he has gone down today and has sacrificed oxen and fatlings and sheep in abundance, and has invited all the king’s sons and the commanders of the army and Abiathar the priest, and behold, they are eating and drinking before him; and they say, ‘ Long live King Adonijah!’

Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

26 B ut me, even me your servant, and Zadok the priest and Benaiah the son of Jehoiada and your servant Solomon, he has not invited.

А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

27 H as this thing been done by my lord the king, and you have not shown to your servants who should sit on the throne of my lord the king after him?”

От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

28 T hen King David said, “Call Bathsheba to me.” And she came into the king’s presence and stood before the king.

Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

29 T he king vowed and said, “ As the Lord lives, who has redeemed my life from all distress,

И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

30 s urely as I vowed to you by the Lord the God of Israel, saying, ‘Your son Solomon shall be king after me, and he shall sit on my throne in my place’; I will indeed do so this day.”

непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

31 T hen Bathsheba bowed with her face to the ground, and prostrated herself before the king and said, “ May my lord King David live forever.”

Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32 T hen King David said, “Call to me Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada.” And they came into the king’s presence.

Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

33 T he king said to them, “Take with you the servants of your lord, and have my son Solomon ride on my own mule, and bring him down to Gihon.

И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

34 L et Zadok the priest and Nathan the prophet anoint him there as king over Israel, and blow the trumpet and say, ‘ Long live King Solomon!’

и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

35 T hen you shall come up after him, and he shall come and sit on my throne and be king in my place; for I have appointed him to be ruler over Israel and Judah.”

Тогава качете се <тук> подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

36 B enaiah the son of Jehoiada answered the king and said, “Amen! Thus may the Lord, the God of my lord the king, say.

А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

37 A s the Lord has been with my lord the king, so may He be with Solomon, and make his throne greater than the throne of my lord King David!” Solomon Anointed King

Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

38 S o Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah the son of Jehoiada, the Cherethites, and the Pelethites went down and had Solomon ride on King David’s mule, and brought him to Gihon.

И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

39 Z adok the priest then took the horn of oil from the tent and anointed Solomon. Then they blew the trumpet, and all the people said, “ Long live King Solomon!”

И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, <за срещане> та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

40 A ll the people went up after him, and the people were playing on flutes and rejoicing with great joy, so that the earth shook at their noise.

И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41 N ow Adonijah and all the guests who were with him heard it as they finished eating. When Joab heard the sound of the trumpet, he said, “Why is the city making such an uproar?”

А Адония и всичките му гости чуха <шума>, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

42 W hile he was still speaking, behold, Jonathan the son of Abiathar the priest came. Then Adonijah said, “Come in, for you are a valiant man and bring good news.”

Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

43 B ut Jonathan replied to Adonijah, “No! Our lord King David has made Solomon king.

А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

44 T he king has also sent with him Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah the son of Jehoiada, the Cherethites, and the Pelethites; and they have made him ride on the king’s mule.

и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

45 Z adok the priest and Nathan the prophet have anointed him king in Gihon, and they have come up from there rejoicing, so that the city is in an uproar. This is the noise which you have heard.

И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

46 B esides, Solomon has even taken his seat on the throne of the kingdom.

При това, Соломон седна на престола на царството.

47 M oreover, the king’s servants came to bless our lord King David, saying, ‘May your God make the name of Solomon better than your name and his throne greater than your throne!’ And the king bowed himself on the bed.

Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони <както беше> на леглото си.

48 T he king has also said thus, ‘Blessed be the Lord, the God of Israel, who has granted one to sit on my throne today while my own eyes see it.’”

Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес <син> да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49 T hen all the guests of Adonijah were terrified; and they arose and each went on his way.

Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

50 A nd Adonijah was afraid of Solomon, and he arose, went and took hold of the horns of the altar.

А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

51 N ow it was told Solomon, saying, “Behold, Adonijah is afraid of King Solomon, for behold, he has taken hold of the horns of the altar, saying, ‘Let King Solomon swear to me today that he will not put his servant to death with the sword.’”

И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

52 S olomon said, “If he is a worthy man, not one of his hairs will fall to the ground; but if wickedness is found in him, he will die.”

И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

53 S o King Solomon sent, and they brought him down from the altar. And he came and prostrated himself before King Solomon, and Solomon said to him, “Go to your house.”

И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.