1 T hen it was told Joab, “Behold, the king is weeping and mourns for Absalom.”

И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

2 T he victory that day was turned to mourning for all the people, for the people heard it said that day, “The king is grieved for his son.”

И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

3 S o the people went by stealth into the city that day, as people who are humiliated steal away when they flee in battle.

И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.

4 T he king covered his face and cried out with a loud voice, “ O my son Absalom, O Absalom, my son, my son!”

А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 T hen Joab came into the house to the king and said, “Today you have covered with shame the faces of all your servants, who today have saved your life and the lives of your sons and daughters, the lives of your wives, and the lives of your concubines,

Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 b y loving those who hate you, and by hating those who love you. For you have shown today that princes and servants are nothing to you; for I know this day that if Absalom were alive and all of us were dead today, then you would be pleased.

Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 N ow therefore arise, go out and speak kindly to your servants, for I swear by the Lord, if you do not go out, surely not a man will pass the night with you, and this will be worse for you than all the evil that has come upon you from your youth until now.” David Restored as King

Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

8 S o the king arose and sat in the gate. When they told all the people, saying, “Behold, the king is sitting in the gate,” then all the people came before the king. Now Israel had fled, each to his tent.

Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

9 A ll the people were quarreling throughout all the tribes of Israel, saying, “ The king delivered us from the hand of our enemies and saved us from the hand of the Philistines, but now he has fled out of the land from Absalom.

Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

10 H owever, Absalom, whom we anointed over us, has died in battle. Now then, why are you silent about bringing the king back?”

сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме <за цар> над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 T hen King David sent to Zadok and Abiathar the priests, saying, “Speak to the elders of Judah, saying, ‘Why are you the last to bring the king back to his house, since the word of all Israel has come to the king, even to his house?

Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

12 Y ou are my brothers; you are my bone and my flesh. Why then should you be the last to bring back the king?’

Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

13 S ay to Amasa, ‘Are you not my bone and my flesh? May God do so to me, and more also, if you will not be commander of the army before me continually in place of Joab.’”

А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

14 T hus he turned the hearts of all the men of Judah as one man, so that they sent word to the king, saying, “Return, you and all your servants.”

И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя <да му кажат:> Върни се ти и всичките твои слуги.

15 T he king then returned and came as far as the Jordan. And Judah came to Gilgal in order to go to meet the king, to bring the king across the Jordan.

И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16 T hen Shimei the son of Gera, the Benjamite who was from Bahurim, hurried and came down with the men of Judah to meet King David.

Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

17 T here were a thousand men of Benjamin with him, with Ziba the servant of the house of Saul, and his fifteen sons and his twenty servants with him; and they rushed to the Jordan before the king.

И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан <да отидат> при царя.

18 T hen they kept crossing the ford to bring over the king’s household, and to do what was good in his sight. And Shimei the son of Gera fell down before the king as he was about to cross the Jordan.

После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

19 S o he said to the king, “ Let not my lord consider me guilty, nor remember what your servant did wrong on the day when my lord the king came out from Jerusalem, so that the king would take it to heart.

Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

20 F or your servant knows that I have sinned; therefore behold, I have come today, the first of all the house of Joseph to go down to meet my lord the king.”

защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.

21 B ut Abishai the son of Zeruiah said, “ Should not Shimei be put to death for this, because he cursed the Lord’s anointed?”

Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

22 D avid then said, “ What have I to do with you, O sons of Zeruiah, that you should this day be an adversary to me? Should any man be put to death in Israel today? For do I not know that I am king over Israel today?”

А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

23 T he king said to Shimei, “ You shall not die.” Thus the king swore to him.

И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 T hen Mephibosheth the son of Saul came down to meet the king; and he had neither cared for his feet, nor trimmed his mustache, nor washed his clothes, from the day the king departed until the day he came home in peace.

Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.

25 I t was when he came from Jerusalem to meet the king, that the king said to him, “ Why did you not go with me, Mephibosheth?”

А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

26 S o he answered, “O my lord, the king, my servant deceived me; for your servant said, ‘I will saddle a donkey for myself that I may ride on it and go with the king,’ because your servant is lame.

А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

27 M oreover, he has slandered your servant to my lord the king; but my lord the king is like the angel of God, therefore do what is good in your sight.

И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно.

28 F or all my father’s household was nothing but dead men before my lord the king; yet you set your servant among those who ate at your own table. What right do I have yet that I should complain anymore to the king?”

Защото целият ми бащин дом <можеше да> се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 S o the king said to him, “Why do you still speak of your affairs? I have decided, ‘You and Ziba shall divide the land.’”

И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 M ephibosheth said to the king, “Let him even take it all, since my lord the king has come safely to his own house.”

А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

31 N ow Barzillai the Gileadite had come down from Rogelim; and he went on to the Jordan with the king to escort him over the Jordan.

Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

32 N ow Barzillai was very old, being eighty years old; and he had sustained the king while he stayed at Mahanaim, for he was a very great man.

А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 T he king said to Barzillai, “You cross over with me and I will sustain you in Jerusalem with me.”

И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

34 B ut Barzillai said to the king, “ How long have I yet to live, that I should go up with the king to Jerusalem?

А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?

35 I am now eighty years old. Can I distinguish between good and bad? Or can your servant taste what I eat or what I drink? Or can I hear anymore the voice of singing men and women? Why then should your servant be an added burden to my lord the king?

Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

36 Y our servant would merely cross over the Jordan with the king. Why should the king compensate me with this reward?

Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

37 P lease let your servant return, that I may die in my own city near the grave of my father and my mother. However, here is your servant Chimham, let him cross over with my lord the king, and do for him what is good in your sight.”

Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

38 T he king answered, “Chimham shall cross over with me, and I will do for him what is good in your sight; and whatever you require of me, I will do for you.”

И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

39 A ll the people crossed over the Jordan and the king crossed too. The king then kissed Barzillai and blessed him, and he returned to his place.

И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

40 N ow the king went on to Gilgal, and Chimham went on with him; and all the people of Judah and also half the people of Israel accompanied the king.

Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41 A nd behold, all the men of Israel came to the king and said to the king, “ Why had our brothers the men of Judah stolen you away, and brought the king and his household and all David’s men with him over the Jordan?”

И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

42 T hen all the men of Judah answered the men of Israel, “Because the king is a close relative to us. Why then are you angry about this matter? Have we eaten at all at the king’s expense, or has anything been taken for us?”

А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

43 B ut the men of Israel answered the men of Judah and said, “ We have ten parts in the king, therefore we also have more claim on David than you. Why then did you treat us with contempt? Was it not our advice first to bring back our king?” Yet the words of the men of Judah were harsher than the words of the men of Israel.

А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо <право> на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.