1 N ow in the twelfth month (that is, the month Adar), on the thirteenth day when the king’s command and edict were about to be executed, on the day when the enemies of the Jews hoped to gain the mastery over them, it was turned to the contrary so that the Jews themselves gained the mastery over those who hated them.

А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше <времето> да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),

2 T he Jews assembled in their cities throughout all the provinces of King Ahasuerus to lay hands on those who sought their harm; and no one could stand before them, for the dread of them had fallen on all the peoples.

юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.

3 E ven all the princes of the provinces, the satraps, the governors and those who were doing the king’s business assisted the Jews, because the dread of Mordecai had fallen on them.

И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.

4 I ndeed, Mordecai was great in the king’s house, and his fame spread throughout all the provinces; for the man Mordecai became greater and greater.

Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

5 T hus the Jews struck all their enemies with the sword, killing and destroying; and they did what they pleased to those who hated them.

И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.

6 A t the citadel in Susa the Jews killed and destroyed five hundred men,

И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.

7 a nd Parshandatha, Dalphon, Aspatha,

Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,

8 P oratha, Adalia, Aridatha,

Пората, Адалия, Аридата,

9 P armashta, Arisai, Aridai and Vaizatha,

Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,

10 t he ten sons of Haman the son of Hammedatha, the Jews’ enemy; but they did not lay their hands on the plunder.

десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.

11 O n that day the number of those who were killed at the citadel in Susa was reported to the king.

На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,

12 T he king said to Queen Esther, “The Jews have killed and destroyed five hundred men and the ten sons of Haman at the citadel in Susa. What then have they done in the rest of the king’s provinces! Now what is your petition? It shall even be granted you. And what is your further request? It shall also be done.”

царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.

13 T hen said Esther, “If it pleases the king, let tomorrow also be granted to the Jews who are in Susa to do according to the edict of today; and let Haman’s ten sons be hanged on the gallows.”

И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.

14 S o the king commanded that it should be done so; and an edict was issued in Susa, and Haman’s ten sons were hanged.

И царят заповяда да стане така; и издаде се указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.

15 T he Jews who were in Susa assembled also on the fourteenth day of the month Adar and killed three hundred men in Susa, but they did not lay their hands on the plunder.

И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.

16 N ow the rest of the Jews who were in the king’s provinces assembled, to defend their lives and rid themselves of their enemies, and kill 75, 000 of those who hated them; but they did not lay their hands on the plunder.

А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.

17 T his was done on the thirteenth day of the month Adar, and on the fourteenth day they rested and made it a day of feasting and rejoicing.

<Това стана на> тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

18 B ut the Jews who were in Susa assembled on the thirteenth and the fourteenth of the same month, and they rested on the fifteenth day and made it a day of feasting and rejoicing.

Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

19 T herefore the Jews of the rural areas, who live in the rural towns, make the fourteenth day of the month Adar a holiday for rejoicing and feasting and sending portions of food to one another. The Feast of Purim Instituted

Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, <ден> за увеселение и за пируване, и добър ден, и <ден> за пращане подаръци {Еврейски: Дялове.} едни на други.

20 T hen Mordecai recorded these events, and he sent letters to all the Jews who were in all the provinces of King Ahasuerus, both near and far,

Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,

21 o bliging them to celebrate the fourteenth day of the month Adar, and the fifteenth day of the same month, annually,

с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,

22 b ecause on those days the Jews rid themselves of their enemies, and it was a month which was turned for them from sorrow into gladness and from mourning into a holiday; that they should make them days of feasting and rejoicing and sending portions of food to one another and gifts to the poor.

като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.

23 T hus the Jews undertook what they had started to do, and what Mordecai had written to them.

И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

24 F or Haman the son of Hammedatha, the Agagite, the adversary of all the Jews, had schemed against the Jews to destroy them and had cast Pur, that is the lot, to disturb them and destroy them.

по причина че агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;

25 B ut when it came to the king’s attention, he commanded by letter that his wicked scheme which he had devised against the Jews, should return on his own head and that he and his sons should be hanged on the gallows.

когато обаче, <Естир> дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.

26 T herefore they called these days Purim after the name of Pur. And because of the instructions in this letter, both what they had seen in this regard and what had happened to them,

Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,

27 t he Jews established and made a custom for themselves and for their descendants and for all those who allied themselves with them, so that they would not fail to celebrate these two days according to their regulation and according to their appointed time annually.

юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;

28 S o these days were to be remembered and celebrated throughout every generation, every family, every province and every city; and these days of Purim were not to fail from among the Jews, or their memory fade from their descendants.

и тия дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.

29 T hen Queen Esther, daughter of Abihail, with Mordecai the Jew, wrote with full authority to confirm this second letter about Purim.

Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.

30 H e sent letters to all the Jews, to the 127 provinces of the kingdom of Ahasuerus, namely, words of peace and truth,

При това, <Мардохей> прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,

31 t o establish these days of Purim at their appointed times, just as Mordecai the Jew and Queen Esther had established for them, and just as they had established for themselves and for their descendants with instructions for their times of fasting and their lamentations.

за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в <спомен на> постите и плача си.

32 T he command of Esther established these customs for Purim, and it was written in the book.

И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.