1 N ow Korah the son of Izhar, the son of Kohath, the son of Levi, with Dathan and Abiram, the sons of Eliab, and On the son of Peleth, sons of Reuben, took action,

А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

2 a nd they rose up before Moses, together with some of the sons of Israel, two hundred and fifty leaders of the congregation, chosen in the assembly, men of renown.

дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

3 T hey assembled together against Moses and Aaron, and said to them, “ You have gone far enough, for all the congregation are holy, every one of them, and the Lord is in their midst; so why do you exalt yourselves above the assembly of the Lord ?”

Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

4 W hen Moses heard this, he fell on his face;

А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

5 a nd he spoke to Korah and all his company, saying, “Tomorrow morning the Lord will show who is His, and who is holy, and will bring him near to Himself; even the one whom He will choose, He will bring near to Himself.

и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

6 D o this: take censers for yourselves, Korah and all your company,

Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

7 a nd put fire in them, and lay incense upon them in the presence of the Lord tomorrow; and the man whom the Lord chooses shall be the one who is holy. You have gone far enough, you sons of Levi!”

турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

8 T hen Moses said to Korah, “Hear now, you sons of Levi,

И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

9 i s it not enough for you that the God of Israel has separated you from the rest of the congregation of Israel, to bring you near to Himself, to do the service of the tabernacle of the Lord, and to stand before the congregation to minister to them;

малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10 a nd that He has brought you near, Korah, and all your brothers, sons of Levi, with you? And are you seeking for the priesthood also?

Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

11 T herefore you and all your company are gathered together against the Lord; but as for Aaron, who is he that you grumble against him?”

Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

12 T hen Moses sent a summons to Dathan and Abiram, the sons of Eliab; but they said, “We will not come up.

И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13 I s it not enough that you have brought us up out of a land flowing with milk and honey to have us die in the wilderness, but you would also lord it over us?

Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14 I ndeed, you have not brought us into a land flowing with milk and honey, nor have you given us an inheritance of fields and vineyards. Would you put out the eyes of these men? We will not come up!”

При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

15 T hen Moses became very angry and said to the Lord, “ Do not regard their offering! I have not taken a single donkey from them, nor have I done harm to any of them.”

Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

16 M oses said to Korah, “You and all your company be present before the Lord tomorrow, both you and they along with Aaron.

И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

17 E ach of you take his firepan and put incense on it, and each of you bring his censer before the Lord, two hundred and fifty firepans; also you and Aaron shall each bring his firepan.”

и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

18 S o they each took his own censer and put fire on it, and laid incense on it; and they stood at the doorway of the tent of meeting, with Moses and Aaron.

Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

19 T hus Korah assembled all the congregation against them at the doorway of the tent of meeting. And the glory of the Lord appeared to all the congregation.

Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20 T hen the Lord spoke to Moses and Aaron, saying,

Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

21 “ Separate yourselves from among this congregation, that I may consume them instantly.”

Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

22 B ut they fell on their faces and said, “O God, God of the spirits of all flesh, when one man sins, will You be angry with the entire congregation?”

А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23 T hen the Lord spoke to Moses, saying,

Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

24 “ Speak to the congregation, saying, ‘ Get back from around the dwellings of Korah, Dathan and Abiram.’”

Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25 T hen Moses arose and went to Dathan and Abiram, with the elders of Israel following him,

И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

26 a nd he spoke to the congregation, saying, “ Depart now from the tents of these wicked men, and touch nothing that belongs to them, or you will be swept away in all their sin.”

И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

27 S o they got back from around the dwellings of Korah, Dathan and Abiram; and Dathan and Abiram came out and stood at the doorway of their tents, along with their wives and their sons and their little ones.

И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

28 M oses said, “By this you shall know that the Lord has sent me to do all these deeds; for this is not my doing.

И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си:

29 I f these men die the death of all men or if they suffer the fate of all men, then the Lord has not sent me.

ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

30 B ut if the Lord brings about an entirely new thing and the ground opens its mouth and swallows them up with all that is theirs, and they descend alive into Sheol, then you will understand that these men have spurned the Lord.”

но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31 A s he finished speaking all these words, the ground that was under them split open;

Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

32 a nd the earth opened its mouth and swallowed them up, and their households, and all the men who belonged to Korah with their possessions.

Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

33 S o they and all that belonged to them went down alive to Sheol; and the earth closed over them, and they perished from the midst of the assembly.

Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

34 A ll Israel who were around them fled at their outcry, for they said, “The earth may swallow us up!”

А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

35 F ire also came forth from the Lord and consumed the two hundred and fifty men who were offering the incense.

И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

36 T hen the Lord spoke to Moses, saying,

След това Господ говори на Моисея, казвайки:

37 “ Say to Eleazar, the son of Aaron the priest, that he shall take up the censers out of the midst of the blaze, for they are holy; and you scatter the burning coals abroad.

Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

38 A s for the censers of these men who have sinned at the cost of their lives, let them be made into hammered sheets for a plating of the altar, since they did present them before the Lord and they are holy; and they shall be for a sign to the sons of Israel.”

кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

39 S o Eleazar the priest took the bronze censers which the men who were burned had offered, and they hammered them out as a plating for the altar,

И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

40 a s a reminder to the sons of Israel that no layman who is not of the descendants of Aaron should come near to burn incense before the Lord; so that he will not become like Korah and his company—just as the Lord had spoken to him through Moses. Murmuring and Plague

да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. <Това стори Елеазар>, както Господ му рече чрез Моисея.

41 B ut on the next day all the congregation of the sons of Israel grumbled against Moses and Aaron, saying, “You are the ones who have caused the death of the Lord’s people.”

А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

42 I t came about, however, when the congregation had assembled against Moses and Aaron, that they turned toward the tent of meeting, and behold, the cloud covered it and the glory of the Lord appeared.

Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

43 T hen Moses and Aaron came to the front of the tent of meeting,

И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44 a nd the Lord spoke to Moses, saying,

И Господ говори на Моисея, казвайки:

45 “ Get away from among this congregation, that I may consume them instantly.” Then they fell on their faces.

Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46 M oses said to Aaron, “Take your censer and put in it fire from the altar, and lay incense on it; then bring it quickly to the congregation and make atonement for them, for wrath has gone forth from the Lord, the plague has begun!”

Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

47 T hen Aaron took it as Moses had spoken, and ran into the midst of the assembly, for behold, the plague had begun among the people. So he put on the incense and made atonement for the people.

Аарон, прочее, взе <кадилницата си>, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

48 H e took his stand between the dead and the living, so that the plague was checked.

А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49 B ut those who died by the plague were 14, 700, besides those who died on account of Korah.

Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

50 T hen Aaron returned to Moses at the doorway of the tent of meeting, for the plague had been checked.

И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.