1 T hen Moses summoned all Israel and said to them: “Hear, O Israel, the statutes and the ordinances which I am speaking today in your hearing, that you may learn them and observe them carefully.

Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.

2 T he Lord our God made a covenant with us at Horeb.

Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив.

3 T he Lord did not make this covenant with our fathers, but with us, with all those of us alive here today.

Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.

4 T he Lord spoke to you face to face at the mountain from the midst of the fire,

Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня,

5 w hile I was standing between the Lord and you at that time, to declare to you the word of the Lord; for you were afraid because of the fire and did not go up the mountain. He said,

(а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: -

6 ‘ I am the Lord your God who brought you out of the land of Egypt, out of the house of slavery.

Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

7 ‘ You shall have no other gods before Me.

Да нямаш други богове освен Мене.

8 ‘ You shall not make for yourself an idol, or any likeness of what is in heaven above or on the earth beneath or in the water under the earth.

Не си прави кумир, <подобие> на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята;

9 Y ou shall not worship them or serve them; for I, the Lord your God, am a jealous God, visiting the iniquity of the fathers on the children, and on the third and the fourth generations of those who hate Me,

да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

10 b ut showing lovingkindness to thousands, to those who love Me and keep My commandments.

и Който показвам милост към хиляди <поколения> на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

11 ‘ You shall not take the name of the Lord your God in vain, for the Lord will not leave him unpunished who takes His name in vain.

Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

12 ‘ Observe the sabbath day to keep it holy, as the Lord your God commanded you.

Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.

13 S ix days you shall labor and do all your work,

Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;

14 b ut the seventh day is a sabbath of the Lord your God; in it you shall not do any work, you or your son or your daughter or your male servant or your female servant or your ox or your donkey or any of your cattle or your sojourner who stays with you, so that your male servant and your female servant may rest as well as you.

а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; <в него> да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

15 Y ou shall remember that you were a slave in the land of Egypt, and the Lord your God brought you out of there by a mighty hand and by an outstretched arm; therefore the Lord your God commanded you to observe the sabbath day.

И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.

16 ‘ Honor your father and your mother, as the Lord your God has commanded you, that your days may be prolonged and that it may go well with you on the land which the Lord your God gives you.

Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

17 ‘ You shall not murder.

Не убивай.

18 ‘ You shall not commit adultery.

Не прелюбодействувай.

19 ‘ You shall not steal.

Не кради.

20 ‘ You shall not bear false witness against your neighbor.

Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.

21 ‘ You shall not covet your neighbor’s wife, and you shall not desire your neighbor’s house, his field or his male servant or his female servant, his ox or his donkey or anything that belongs to your neighbor.’ Moses Interceded

Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

22 “ These words the Lord spoke to all your assembly at the mountain from the midst of the fire, of the cloud and of the thick gloom, with a great voice, and He added no more. He wrote them on two tablets of stone and gave them to me.

Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.

23 A nd when you heard the voice from the midst of the darkness, while the mountain was burning with fire, you came near to me, all the heads of your tribes and your elders.

А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:

24 Y ou said, ‘Behold, the Lord our God has shown us His glory and His greatness, and we have heard His voice from the midst of the fire; we have seen today that God speaks with man, yet he lives.

Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.

25 N ow then why should we die? For this great fire will consume us; if we hear the voice of the Lord our God any longer, then we will die.

А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.

26 F or who is there of all flesh who has heard the voice of the living God speaking from the midst of the fire, as we have, and lived?

Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние <чухме>, и е останал жив?

27 G o near and hear all that the Lord our God says; then speak to us all that the Lord our God speaks to you, and we will hear and do it.’

Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.

28 “ The Lord heard the voice of your words when you spoke to me, and the Lord said to me, ‘I have heard the voice of the words of this people which they have spoken to you. They have done well in all that they have spoken.

И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.

29 O h that they had such a heart in them, that they would fear Me and keep all My commandments always, that it may be well with them and with their sons forever!

Дано да има у тях такова сърце щото да се боят <от> Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!

30 G o, say to them, “Return to your tents.”

Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.

31 B ut as for you, stand here by Me, that I may speak to you all the commandments and the statutes and the judgments which you shall teach them, that they may observe them in the land which I give them to possess.’

А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.

32 S o you shall observe to do just as the Lord your God has commanded you; you shall not turn aside to the right or to the left.

Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво.

33 Y ou shall walk in all the way which the Lord your God has commanded you, that you may live and that it may be well with you, and that you may prolong your days in the land which you will possess.

Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.