1 P aul came also to Derbe and to Lystra. And a disciple was there, named Timothy, the son of a Jewish woman who was a believer, but his father was a Greek,

После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2 a nd he was well spoken of by the brethren who were in Lystra and Iconium.

Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3 P aul wanted this man to go with him; and he took him and circumcised him because of the Jews who were in those parts, for they all knew that his father was a Greek.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 N ow while they were passing through the cities, they were delivering the decrees which had been decided upon by the apostles and elders who were in Jerusalem, for them to observe.

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 S o the churches were being strengthened in the faith, and were increasing in number daily.

Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6 T hey passed through the Phrygian and Galatian region, having been forbidden by the Holy Spirit to speak the word in Asia;

И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 a nd after they came to Mysia, they were trying to go into Bithynia, and the Spirit of Jesus did not permit them;

и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8 a nd passing by Mysia, they came down to Troas.

И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 A vision appeared to Paul in the night: a man of Macedonia was standing and appealing to him, and saying, “Come over to Macedonia and help us.”

И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 W hen he had seen the vision, immediately we sought to go into Macedonia, concluding that God had called us to preach the gospel to them.

И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 S o putting out to sea from Troas, we ran a straight course to Samothrace, and on the day following to Neapolis;

И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12 a nd from there to Philippi, which is a leading city of the district of Macedonia, a Roman colony; and we were staying in this city for some days.

и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 A nd on the Sabbath day we went outside the gate to a riverside, where we were supposing that there would be a place of prayer; and we sat down and began speaking to the women who had assembled. First Convert in Europe

А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

14 A woman named Lydia, from the city of Thyatira, a seller of purple fabrics, a worshiper of God, was listening; and the Lord opened her heart to respond to the things spoken by Paul.

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 A nd when she and her household had been baptized, she urged us, saying, “If you have judged me to be faithful to the Lord, come into my house and stay.” And she prevailed upon us.

И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16 I t happened that as we were going to the place of prayer, a slave-girl having a spirit of divination met us, who was bringing her masters much profit by fortune-telling.

И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 F ollowing after Paul and us, she kept crying out, saying, “These men are bond-servants of the Most High God, who are proclaiming to you the way of salvation.”

Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 S he continued doing this for many days. But Paul was greatly annoyed, and turned and said to the spirit, “I command you in the name of Jesus Christ to come out of her!” And it came out at that very moment.

Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 B ut when her masters saw that their hope of profit was gone, they seized Paul and Silas and dragged them into the market place before the authorities,

А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 a nd when they had brought them to the chief magistrates, they said, “These men are throwing our city into confusion, being Jews,

И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 a nd are proclaiming customs which it is not lawful for us to accept or to observe, being Romans.” Paul and Silas Imprisoned

като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22 T he crowd rose up together against them, and the chief magistrates tore their robes off them and proceeded to order them to be beaten with rods.

На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 W hen they had struck them with many blows, they threw them into prison, commanding the jailer to guard them securely;

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 a nd he, having received such a command, threw them into the inner prison and fastened their feet in the stocks.

който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 B ut about midnight Paul and Silas were praying and singing hymns of praise to God, and the prisoners were listening to them;

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 a nd suddenly there came a great earthquake, so that the foundations of the prison house were shaken; and immediately all the doors were opened and everyone’s chains were unfastened.

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 W hen the jailer awoke and saw the prison doors opened, he drew his sword and was about to kill himself, supposing that the prisoners had escaped.

И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28 B ut Paul cried out with a loud voice, saying, “Do not harm yourself, for we are all here!”

Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 A nd he called for lights and rushed in, and trembling with fear he fell down before Paul and Silas,

Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 a nd after he brought them out, he said, “Sirs, what must I do to be saved?” The Jailer Converted

и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31 T hey said, “ Believe in the Lord Jesus, and you will be saved, you and your household.”

А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 A nd they spoke the word of the Lord to him together with all who were in his house.

И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 A nd he took them that very hour of the night and washed their wounds, and immediately he was baptized, he and all his household.

И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34 A nd he brought them into his house and set food before them, and rejoiced greatly, having believed in God with his whole household.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 N ow when day came, the chief magistrates sent their policemen, saying, “Release those men.”

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 A nd the jailer reported these words to Paul, saying, “The chief magistrates have sent to release you. Therefore come out now and go in peace.”

И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 B ut Paul said to them, “They have beaten us in public without trial, men who are Romans, and have thrown us into prison; and now are they sending us away secretly? No indeed! But let them come themselves and bring us out.”

Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 T he policemen reported these words to the chief magistrates. They were afraid when they heard that they were Romans,

И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39 a nd they came and appealed to them, and when they had brought them out, they kept begging them to leave the city.

и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 T hey went out of the prison and entered the house of Lydia, and when they saw the brethren, they encouraged them and departed.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.