1 A nd he came also to Derbe and to Lystra: and behold, a certain disciple was there, named Timothy, the son of a Jewess that believed; but his father was a Greek.

После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2 T he same was well reported of by the brethren that were at Lystra and Iconium.

Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3 H im would Paul have to go forth with him; and he took and circumcised him because of the Jews that were in those parts: for they all knew that his father was a Greek.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 A nd as they went on their way through the cities, they delivered them the decrees to keep which had been ordained of the apostles and elders that were at Jerusalem.

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 S o the churches were strengthened in the faith, and increased in number daily.

Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6 A nd they went through the region of Phrygia and Galatia, having been forbidden of the Holy Spirit to speak the word in Asia;

И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 a nd when they were come over against Mysia, they assayed to go into Bithynia; and the Spirit of Jesus suffered them not;

и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8 a nd passing by Mysia, they came down to Troas.

И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 A nd a vision appeared to Paul in the night: There was a man of Macedonia standing, beseeching him, and saying, Come over into Macedonia, and help us.

И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 A nd when he had seen the vision, straightway we sought to go forth into Macedonia, concluding that God had called us to preach the gospel to them.

И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 S etting sail therefore from Troas, we made a straight course to Samothrace, and the day following to Neapolis;

И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12 a nd from thence to Philippi, which is a city of Macedonia, the first of the district, a Roman colony: and we were in this city tarrying certain days.

и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 A nd on the sabbath day we went forth without the gate by a river side, where we supposed there was a place of prayer; and we sat down, and spake unto the women that were come together.

А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

14 A nd a certain woman named Lydia, a seller of purple of the city of Thyatira, one that worshipped God, heard us: whose heart the Lord opened to give heed unto the things which were spoken by Paul.

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 A nd when she was baptized, and her household, she besought us, saying, If ye have judged me to be faithful to the Lord, come into my house, and abide there. And she constrained us.

И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16 A nd it came to pass, as we were going to the place of prayer, that a certain maid having a spirit of divination met us, who brought her masters much gain by soothsaying.

И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 T he same following after Paul and us cried out, saying, These men are servants of the Most High God, who proclaim unto you the way of salvation.

Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 A nd this she did for many days. But Paul, being sore troubled, turned and said to the spirit, I charge thee in the name of Jesus Christ to come out of her. And it came out that very hour.

Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 B ut when her masters saw that the hope of their gain was gone, they laid hold on Paul and Silas, and dragged them into the marketplace before the rulers,

А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 a nd when they had brought them unto the magistrates, they said, These men, being Jews, do exceedingly trouble our city,

И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 a nd set forth customs which it is not lawful for us to receive, or to observe, being Romans.

като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22 A nd the multitude rose up together against them: and the magistrates rent their garments off them, and commanded to beat them with rods.

На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 A nd when they had laid many stripes upon them, they cast them into prison, charging the jailor to keep them safely:

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 w ho, having received such a charge, cast them into the inner prison, and made their feet fast in the stocks.

който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 B ut about midnight Paul and Silas were praying and singing hymns unto God, and the prisoners were listening to them;

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 a nd suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison-house were shaken: and immediately all the doors were opened, and every one's bands were loosed.

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 A nd the jailor, being roused out of sleep and seeing the prison doors open, drew his sword and was about to kill himself, supposing that the prisoners had escaped.

И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28 B ut Paul cried with a loud voice, saying, Do thyself no harm: for we are all here.

Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 A nd he called for lights and sprang in, and, trembling for fear, fell down before Paul and Silas,

Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 a nd brought them out and said, Sirs, what must I do to be saved?

и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31 A nd they said, Believe on the Lord Jesus, and thou shalt be saved, thou and thy house.

А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 A nd they spake the word of the Lord unto him, with all that were in his house.

И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 A nd he took them the same hour of the night, and washed their stripes; and was baptized, he and all his, immediately.

И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34 A nd he brought them up into his house, and set food before them, and rejoiced greatly, with all his house, having believed in God.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 B ut when it was day, the magistrates sent the sergeants, saying, Let those men go.

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 A nd the jailor reported the words to Paul, saying, The magistrates have sent to let you go: now therefore come forth, and go in peace.

И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 B ut Paul said unto them, They have beaten us publicly, uncondemned, men that are Romans, and have cast us into prison; and do they now cast us out privily? Nay verily; but let them come themselves and bring us out.

Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 A nd the sergeants reported these words unto the magistrates: and they feared when they heard that they were Romans;

И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39 a nd they came and besought them; and when they had brought them out, they asked them to go away from the city.

и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 A nd they went out of the prison, and entered into the house of Lydia: and when they had seen the brethren, they comforted them, and departed.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.