1 A nd it came to pass after these things, that God did prove Abraham, and said unto him, Abraham. And he said, Here am I.

След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

2 A nd he said, Take now thy son, thine only son, whom thou lovest, even Isaac, and get thee into the land of Moriah. And offer him there for a burnt-offering upon one of the mountains which I will tell thee of.

И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

3 A nd Abraham rose early in the morning, and saddled his ass, and took two of his young men with him, and Isaac his son. And he clave the wood for the burnt-offering, and rose up, and went unto the place of which God had told him.

На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

4 O n the third day Abraham lifted up his eyes, and saw the place afar off.

На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

5 A nd Abraham said unto his young men, Abide ye here with the ass, and I and the lad will go yonder; and we will worship, and come again to you.

Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

6 A nd Abraham took the wood of the burnt-offering, and laid it upon Isaac his son. And he took in his hand the fire and the knife. And they went both of them together.

И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

7 A nd Isaac spake unto Abraham his father, and said, My father. And he said, Here am I, my son. And he said, Behold, the fire and the wood. But where is the lamb for a burnt-offering?

Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

8 A nd Abraham said, God will provide himself the lamb for a burnt-offering, my son. So they went both of them together.

И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

9 A nd they came to the place which God had told him of. And Abraham built the altar there, and laid the wood in order, and bound Isaac his son, and laid him on the altar, upon the wood.

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10 A nd Abraham stretched forth his hand, and took the knife to slay his son.

И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11 A nd the angel of Jehovah called unto him out of heaven, and said, Abraham, Abraham. And he said, Here I am.

Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12 A nd he said, Lay not thy hand upon the lad, neither do thou anything unto him. For now I know that thou fearest God, seeing thou hast not withheld thy son, thine only son, from me.

И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13 A nd Abraham lifted up his eyes, and looked, and behold, behind him a ram caught in the thicket by his horns. And Abraham went and took the ram, and offered him up for a burnt-offering in the stead of his son.

Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14 A nd Abraham called the name of that place Jehovah-jireh. As it is said to this day, In the mount of Jehovah it shall be provided.

И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15 A nd the angel of Jehovah called unto Abraham a second time out of heaven,

Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16 a nd said, By myself have I sworn, saith Jehovah, because thou hast done this thing, and hast not withheld thy son, thine only son,

В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

17 t hat in blessing I will bless thee, and in multiplying I will multiply thy seed as the stars of the heavens, and as the sand which is upon the seashore. And thy seed shall possess the gate of his enemies.

ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18 A nd in thy seed shall all the nations of the earth be blessed. Because thou hast obeyed my voice.

в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

19 S o Abraham returned unto his young men, and they rose up and went together to Beer-sheba. And Abraham dwelt at Beer-sheba.

И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

20 A nd it came to pass after these things, that it was told Abraham, saying, Behold, Milcah, she also hath borne children unto they brother Nahor.

А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

21 U z his first-born, and Buz his brother, and Kemuel the father of Aram.

първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

22 A nd Chesed, and Hazo, and Pildash, and Jidlaph, and Bethuel.

Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.

23 A nd Bethuel begat Rebekah. These eight did Milcah bear to Nahor, Abraham's brother.

А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

24 A nd his concubine, whose name was Reumah, she also bare Tebah, and Gaham, and Tahash, and Maacah.

Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.