1 I am a rose of Sharon, A lily of the valleys.

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 A s a lily among thorns, So is my love among the daughters.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 A s the apple-tree among the trees of the wood, So is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, And his fruit was sweet to my taste.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 H e brought me to the banqueting-house, And his banner over me was love.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 S tay ye me with raisins, refresh me with apples; For I am sick from love.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 H is left hand is under my head, And his right hand doth embrace me.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 I adjure you, O daughters of Jerusalem, By the roes, or by the hinds of the field, That ye stir not up, nor awake my love, Until he please.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

8 T he voice of my beloved! behold, he cometh, Leaping upon the mountains, Skipping upon the hills.

Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 M y beloved is like a roe or a young hart: Behold, he standeth behind our wall; He looketh in at the windows; He glanceth through the lattice.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 M y beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 F or, lo, the winter is past; The rain is over and gone;

Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

12 T he flowers appear on the earth; The time of the singing of birds is come, And the voice of the turtle-dove is heard in our land;

Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 T he fig-tree ripeneth her green figs, And the vines are in blossom; They give forth their fragrance. Arise, my love, my fair one, and come away.

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 O my dove, that art in the clefts of the rock, In the covert of the steep place, Let me see thy countenance, Let me hear thy voice; For sweet is thy voice, and thy countenance is comely.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 T ake us the foxes, the little foxes, That spoil the vineyards; For our vineyards are in blossom.

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 M y beloved is mine, and I am his: He feedeth his flock among the lilies.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

17 U ntil the day be cool, and the shadows flee away, Turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart Upon the mountains of Bether.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.