1 Y o soy la rosa de Sarón; ¡soy el lirio de los valles!

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 M i amiga es, entre las doncellas, como la rosa entre las espinas.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 M i amado es, entre los jóvenes, como el manzano entre los árboles silvestres. Sentarme a su sombra es un deleite; ¡cuán dulce es su fruto a mi paladar!

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 M e condujo a la sala del banquete, y me cubrió con la bandera de su amor.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 ¡ Aliméntenme con pasas! ¡Reanímenme con manzanas, porque estoy enferma de amor!

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 ¡ Cómo anhelo que mi cabeza repose sobre su brazo izquierdo, y que su brazo derecho me abrace!

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 D oncellas de Jerusalén, yo les ruego, por los corzos y por las ciervas del campo, que no despierten a mi amada, ¡que no interrumpan su sueño, mientras ella se complazca en dormir!

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

8 ¡ Ya escucho la voz de mi amado! ¡Viene saltando sobre los montes, ¡viene brincando sobre las lomas!

Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 M i amado es comparable al corzo, semejante a un cervatillo. ¡Ya está aquí, tras la pared! Se asoma por las ventanas, ¡espía por las celosías!

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 M i amado me habló, y me dijo: «¡Levántate, amiga mía! ¡Ven conmigo, bella mujer!

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 Y a el invierno ha terminado, y con él terminaron las lluvias.

Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

12 Y a han brotado flores en el campo, ha llegado el tiempo de los cantos, y por toda nuestra tierra se escucha el arrullo de la tórtola.

Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 Y a las higueras echan higos, y las vides en ciernes esparcen su aroma. ¡Levántate, amiga mía! ¡Ven conmigo, bella mujer!

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 P aloma mía, escondida en los agujeros de la peña, en parajes escondidos y escarpados, ¡déjame contemplar tu rostro!, ¡déjame escuchar tu voz! ¡Cuán placentera es tu voz, y cuán hermoso tu semblante!»

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 ¡ Atrapen esas zorras, atrápenlas! Aunque pequeñas, destruyen nuestras viñas, que apenas están en ciernes.

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 M i amado es mío, y yo soy suya; él cuida sus ovejas entre los lirios.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

17 H asta que llegue el día y las sombras se disipen, ¡vuelve a mí, amado mío! ¡Sé raudo como un venado, como un cervatillo sobre los montes de Beter!

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.