1 C on mi voz clamo al Señor; con mi voz le pido su misericordia.

(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21: 1, 24: 3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 E n su presencia expongo mi queja; en su presencia expreso mi angustia.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

3 C uando estoy por rendirme, tú, Señor, sabes por dónde debo ir. En mi camino me han tendido trampas.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

4 M iro a un lado y me doy cuenta de que a nadie le intereso; refugio no tengo, y a nadie le importo.

Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 S eñor, yo clamo a ti, porque tú eres mi única esperanza; ¡eres todo lo que tengo en esta vida!

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 ¡ Atiende mi queja, porque estoy desesperado! ¡Líbrame de los que me persiguen, pues en fuerzas me superan!

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 ¡ Líbrame de la angustia que me oprime, y así podré alabar tu nombre! Así me rodearán los hombres honrados al ver que me has tratado con bondad.

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.