1 A l Señor le repugnan las pesas falsas, pero le agradan las pesas cabales.

Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.

2 C on la soberbia llega también la deshonra, pero la sabiduría acompaña a los humildes.

Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.

3 L a integridad guía a los hombres rectos pero la perversidad destruye a los pecadores.

Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.

4 D e nada sirven las riquezas en el día de la ira, pero la justicia te librará de la muerte.

В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.

5 L a justicia corrige el rumbo del hombre cabal, pero el impío tropieza por su maldad.

Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.

6 L a justicia de los rectos los pone a salvo, pero a los pecadores los atrapa su pecado.

Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.

7 C on el malvado muere su esperanza; muere la expectación de los malvados.

Когато умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.

8 E l justo se libra de la tribulación, y su lugar lo ocupa el impío.

Праведният се отървава от беда; А вместо него изпада в нея нечестивият.

9 E l impío daña a su prójimo con sus labios, pero a los justos los salva la sabiduría.

Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

10 S i a los justos les va bien, la ciudad se alegra; también hay fiesta cuando los impíos perecen.

Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.

11 L a bendición de los justos enaltece a la ciudad; la boca de los impíos la trastorna.

Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.

12 E l falto de cordura menosprecia a su prójimo; el hombre prudente sabe guardar silencio.

Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.

13 Q uien es chismoso da a conocer el secreto; quien es ecuánime es también reservado.

Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.

14 C uando no hay buen guía, la gente tropieza; La seguridad depende de los muchos consejeros.

Дето няма мъдро ръководене, народът пропада, А в многото съветници <има> безопасност.

15 A vala a un extraño y vivirás angustiado; evita dar fianzas y vivirás tranquilo.

Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.

16 L a mujer agraciada acrecienta su honra; la gente violenta acrecienta sus riquezas.

Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.

17 E l hombre de bien se hace bien a sí mismo; el hombre cruel a sí mismo se hace daño.

Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.

18 L as obras del malvado no tienen sustento; sembrar la justicia tiene un premio seguro.

Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда <има> сигурна награда.

19 L a justicia conduce a la vida, y seguir el mal conduce a la muerte.

Който е утвърден в правдата, <ще стигне> живот, А който се стреми към злото <съдействува> за своята смърт.

20 E l Señor detesta al corazón perverso, pero ama a los que van por el camino recto.

Развратените в сърце са мерзост Господу; А непорочните в пътя си са угодни Нему.

21 T arde o temprano, el malvado será castigado, pero los justos y los suyos saldrán bien librados.

<Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> {Или: Давам ръка в ръка че.} нечестивият няма да остане ненаказан; А потомството на праведните ще се избави.

22 L a mujer bella pero fatua es como argolla de oro en hocico de cerdo.

<Както е> златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.

23 L os justos sólo abrigan buenos deseos; la esperanza de los impíos es el enojo.

Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.

24 A quienes reparten, más se les da; los tacaños acaban en la pobreza.

Един разпръсва <щедро>, но <пак> има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак <стига> до немотия,

25 E l que es magnánimo, prospera; el que sacia a otros, será saciado.

Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.

26 A l que acapara el trigo, el pueblo lo maldice, pero bendice al que lo vende.

Който задържа жито ще бъде проклинат от народа, А който продава, благословение <ще почива> на главата му.

27 E l que procura el bien, es bien favorecido; al que procura el mal, el mal le sobreviene.

Който усърдно търси доброто, търси <и> благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.

28 E l que confía en sus riquezas, fracasa; los justos, en cambio, reverdecen como ramas.

Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

29 E l que trastorna su casa hereda el viento; el necio acaba siendo esclavo del sabio.

Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният <ще стане> слуга на мъдрия по сърце.

30 E l fruto del justo es árbol de vida; el que arrebata la vida no es sabio.

Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.

31 E l justo recibe su recompensa en la tierra, ¡y también el impío y el pecador!

Ето, <и> на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!