1 » ¡Estoy cansado de esta vida! Voy a dar rienda suelta a mi queja; voy a hablar con toda la amargura de mi alma.

Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 L e diré a Dios: “No me condenes. Hazme saber qué tienes contra mí.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 ¿ Acaso está bien que me oprimas, que desprecies esta creación de tus manos y te pongas de parte de los impíos?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 ¿ Acaso ves con ojos humanos, con los ojos de simples mortales?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 ¿ Acaso tus días son como los nuestros, o vives tus años como un simple mortal?

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 ¿ Para qué investigar mis faltas? ¿Para qué rebuscar en mi maldad?

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 ” Tú bien sabes que no soy un malvado, y que nadie puede librarme de tus manos.

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 T ú, con tus propias manos me formaste; ¡me hiciste y me rehiciste!

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 R ecuerda que fuiste tú quien me dio forma, ¿y ahora deshaces ese barro que moldeaste?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 M e batiste, como si batieras leche, y me hiciste cuajar, como queso.

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 M e recubriste con carne y piel, y entretejiste mis huesos con mis nervios.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 M e diste vida y me llenaste de amor; con tus cuidados protegiste mi espíritu.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 ” Pero hay cosas que tu corazón se guarda, y que siempre tienes presentes.

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 T ú me vigilas, y si acaso he pecado, no me declares limpio de mi maldad.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 ¡ Ay de mí, si hubiera pecado! ¡Pero soy inocente, y no puedo dar la cara! ¡Estoy cansado de verme deshonrado y afligido!

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 R ecurres a tus maravillas y me acechas como león; ¡apenas levanto la cabeza, y tú me destruyes!

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 A rremetes contra mí, como ejército impetuoso, ¿pero qué pruebas tienes contra mí?

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 ” ¿Por qué me dejaste nacer? Si yo hubiera muerto, nadie me habría visto.

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Q uisiera no haber existido nunca, y haber sido llevado del vientre a la sepultura.

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 ¿ Acaso no tengo pocos días de vida? ¡Pues déjame tranquilo! ¡Dame un poco de consuelo,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 a ntes que me vaya para nunca volver! Me iré al reino de las sombras y la muerte,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 a l reino de la más profunda oscuridad, donde la luz se parece a las tinieblas.”»

Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.