1 M 'am desgustat de viaţă! Voi da drum slobod plîngerii mele, voi vorbi în amărăciunea sufletului meu.

Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 E u zic lui Dumnezeu:, Nu mă osîndi! Arată-mi pentru ce Te cerţi cu mine!

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Î ţi place să chinuieşti, să dispreţuieşti făptura mînilor Tale, în timp ce faci să-Ţi strălucească bunăvoinţa peste sfatul celor răi?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 O are ai ochi de carne, sau vezi cum vede un om?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Z ilele Tale sînt ca zilele omului, şi anii Tăi ca anii lui,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 c a să cercetezi fărădelegea mea şi să cauţi păcatul meu,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 c înd ştii bine că nu sînt vinovat, şi că nimeni nu mă poate scăpa din mîna Ta?

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 M înile Tale m'au făcut şi m'au zidit, ele m'au întocmit în întregime... Şi Tu să mă nimiceşti!

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 A du-Ţi aminte că Tu m'ai lucrat ca lutul; şi vrei din nou să mă prefaci în ţărînă?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 N u m'ai muls ca laptele?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 M 'ai îmbrăcat cu piele şi carne, m'ai ţesut cu oase şi vine;

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 m i-ai dat bunăvoinţa Ta şi viaţa, m'ai păstrat cu suflarea prin îngrijirile şi paza Ta.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 I ată totuş ce ascundeai în inima Ta, iată, ştiu acum, ce aveai de gînd:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 c ă, dacă păcătuiesc, să mă pîndeşti, şi să nu-mi ierţi fărădelegea.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 D acă sînt vinovat, vai de mine! Dacă sînt nevinovat, nu îndrăznesc să-mi ridic capul, sătul de ruşine şi cufundat în ticăloşia mea.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Ş i dacă îndrăznesc să -l ridic, mă urmăreşti ca un leu, mă loveşti cu lucruri de mirat,

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Î mi pui înainte noi martori împotrivă, Îţi creşte mînia împotriva mea, şi mă năpădeşti cu o droaie de nenorociri.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 P entruce m'ai scos din pîntecele mamei mele? O, de aş fi murit, şi ochiul să nu mă fi văzut!

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 A ş fi ca şi cum n'aş fi fost, şi din pîntecele mamei mele aş fi trecut în mormînt!

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 N u sînt zilele mele destul de puţine? Să mă lase dar, să plece dela mine, şi să răsuflu puţin,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 î nainte de a mă duce, ca să nu mă mai întorc,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 î n ţara întunerecului şi a umbrei morţii, în ţara negurii adînci, unde domneşte umbra morţii şi neorînduiala, şi unde lumina este ca întunerecul!``

Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.