1 Î ntr'o zi de Sabat, s'a întîmplat că Isus trecea prin lanurile de grîu. Ucenicii Lui smulgeau spice de grîu, le frecau cu mînile, şi le mîncau.

И една събота,, като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2 U nii dintre Farisei le-au zis:,, Pentruce faceţi ce nu este îngăduit să faceţi în ziua Sabatului?``

А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

3 I sus le -a răspuns:,, Oare n'aţi citit ce a făcut David, cînd a flămînzit, el, şi cei ce erau împreună cu el?

Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

4 C um a intrat în Casa lui Dumnezeu, a luat pînile pentru punerea înaintea Domnului, a mîncat din ele, şi a dat şi celor ce erau cu el, măcar că nu era îngăduit să le mănînce decît preoţii?``

как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

5 Ş i le zicea:,, Fiul omului este Domn chiar şi al Sabatului.``

И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

6 Î n altă zi de Sabat, s'a întîmplat că Isus a intrat în sinagogă, şi învăţa pe norod. Acolo era un om, care avea mîna dreaptă uscată.

И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

7 C ărturarii şi Fariseii pîndeau pe Isus, să vadă dacă -l va vindeca în ziua Sabatului, ca să aibă de ce să -L învinuiască.

И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

8 D ar El le ştia gîndurile; şi a zis omului, care avea mîna uscată:,, Scoală-te, şi stăi în mijloc.`` El s'a sculat, şi a stătut în picioare.

Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

9 Ş i Isus le -a zis:,, Vă întreb: Este îngăduit în ziua Sabatului a face bine ori a face rău? A scăpa o viaţă sau a o pierde?``

Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

10 A tunci, Şi -a rotit privirile peste toţi, şi a zis omului:,,Întinde-ţi mîna!`` El a întins -o, şi mîna i s'a făcut sănătoasă ca şi cealaltă.

И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

11 E i turbau de mînie, şi s'au sfătuit ce ar putea să facă lui Isus.

А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

12 Î n zilele acela, Isus S'a dus în munte să Se roage, şi a petrecut toată noaptea în rugăciune către Dumnezeu.

През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 C înd s'a făcut ziuă, a chemat pe ucenicii Săi, şi a ales dintre ei doisprezece, pe cari i -a numit apostoli, şi anume:

И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 P e Simon, pe care l -a numit şi Petru; pe Andrei, fratele lui; pe Iacov; pe Ioan; pe Filip; pe Bartolomeu;

Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

15 p e Matei; pe Toma; pe Iacov, fiul lui Alfeu; pe Simon, numit Zilotul;

Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

16 p e Iuda, fiul lui Iacov; şi pe Iuda Iscarioteanul, care s'a făcut vînzător.

Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

17 S 'a pogorît împreună cu ei, şi S'a oprit într'un podiş unde se aflau mulţi ucenici de ai Lui, şi o mare mulţime de oameni, cari veniseră din toată Iudea, din Ierusalim, şi de pe lîngă marea Tirului şi a Sidonului, ca să -L asculte şi să fie vindecaţi de boalele lor.

И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 C ei chinuiţi de duhuri necurate, erau vindecaţi.

<тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 Ş i tot norodul căuta să se atingă de El, pentrucă din El ieşea o putere, care -i vindeca pe toţi.

И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

20 A tunci Isus Şi -a ridicat ochii spre ucenicii Săi, şi a zis:,, Ferice de voi, cari sînteţi săraci, pentrucă Împărăţia lui Dumnezeu este a voastră!

И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21 F erice de voi, cari sînteţi flămînzi acum, pentrucă voi veţi fi săturaţi! Ferice de voi cari plîngeţi acum, pentrucă voi veţi rîde!

Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 F erice de voi, cînd oamenii vă vor urî, vă vor izgoni dintre ei, vă vor ocărî, şi vor lepăda numele vostru ca ceva rău, din pricina Fiului omului!

Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 B ucuraţi-vă în ziua aceea, şi săltaţi de veselie; pentrucă răsplata voastră este mare în cer; căci tot aşa făceau părinţii lor cu proorocii.

възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 D ar, vai de voi, bogaţilor, pentrucă voi v'aţi primit aici mîngîerea!

Но горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

25 V ai de voi, cari sînteţi sătui acum! Pentrucă voi veţi flămînzi! Vai de voi, cari rîdeţi acum, pentrucă voi veţi plînge şi vă veţi tîngui!

Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

26 V ai de voi, cînd toţi oamenii vă vor grăi de bine! Fiindcă tot aşa făceau părinţii lor cu proorocii mincinoşi!

Горко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 D ar Eu vă spun vouă, cari Mă ascultaţi: Iubiţi pe vrăjmaşii voştri, faceţi bine celor ce vă urăsc,

Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 b inecuvîntaţi pe cei ce vă blastămă, rugaţi-vă pentru cei ce se poartă rău cu voi.

благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 D acă te bate cineva peste o falcă, întoarce -i şi pe cealaltă. Dacă îţi ia cineva haina cu sila, nu -l opri să-ţi ia şi cămaşa.

На този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 O ricui îţi cere, dă -i; şi celuice-ţi ia cu sila ale tale, nu i le cere înapoi.

Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 C e voiţi să vă facă vouă oamenii, faceţi-le şi voi la fel.

И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 D acă iubiţi pe cei ce vă iubesc, ce răsplată vi se cuvine? Şi păcătoşii iubesc pe cei ce -i iubesc pe ei.

Понеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 D acă faceţi bine celor ce vă fac bine, ce răsplată vi se cuvine? Şi păcătoşii fac aşa.

И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

34 Ş i dacă daţi cu împrumut acelora dela cari nădăjduiţi să luaţi înapoi, ce răsplată vi se cuvine? Şi păcătoşii dau cu împrumut păcătoşilor, ca să ia înapoi întocmai.

И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 V oi însă, iubiţi pe vrăjmaşii voştri, faceţi bine şi daţi cu împrumut, fără să nădăjduiţi ceva în schimb. Şi răsplata voastră va fi mare, şi veţi fi fiii Celui Prea Înalt; căci El este bun şi cu cei nemulţămitori şi cu cei răi.

Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 F iţi dar milostivi, cum şi Tatăl vostru este milostiv.

Бъдете, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 N u judecaţi, şi nu veţi fi judecaţi; nu osîndiţi, şi nu veţi fi osîndiţi; iertaţi, şi vi se va ierta.

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38 D aţi, şi vi se va da; ba încă, vi se va turna în sîn o măsură bună, îndesată, clătinată, care se va vărsa pe deasupra. Căci cu ce măsură veţi măsura, cu aceea vi se va măsura.``

давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 L e -a spus şi pilda următoare:,, Oare poate un orb să călăuzească pe un alt orb? Nu vor cădea amîndoi în groapă?

Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 U cenicul nu este mai pe sus de învăţătorul lui; dar orice ucenic desăvîrşit va fi ca învăţătorul lui.

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

41 D e ce vezi tu paiul din ochiul fratelui tău, şi nu te uiţi cu băgare de seamă la bîrna din ochiul tău?

И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 S au cum poţi să zici fratelui tău:, Frate, lasă-mă să-ţi scot paiul din ochi` şi, cînd colo, tu nu vezi bîrna din ochiul tău? Făţarnicule, scoate întîi bîrna din ochiul tău, şi atunci vei vedea desluşit să scoţi paiul din ochiul fratelui tău.

Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 N u este niciun pom bun, care să facă roadă rea, şi niciun pom rău care să facă roadă bună.

Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 C ăci orice pom se cunoaşte după roada lui. Nu se strîng smochine din spini, nici nu se culeg struguri din mărăcini.

Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 O mul bun scoate lucruri bune din vistieria bună a inimii lui, iar omul rău scoate lucruri rele din vistieria rea a inimii lui; căci din prisosul inimii vorbeşte gura.

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

46 D e ce-Mi ziceţi:, Doamne, Doamne!` şi nu faceţi ce spun Eu?

И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

47 V ă voi arăta cu cine se aseamănă orice om care vine la Mine, aude cuvintele Mele, şi le face.

Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 S e aseamănă cu un om care, cînd a zidit o casă, a săpat adînc înainte, şi a aşezat temelia pe stîncă. A venit o vărsare de ape, şi s'a năpustit şivoiul peste casa aceea, dar n'a putut s'o clatine, pentrucă era zidită pe stîncă.

Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 D ar cine aude şi nu face, se aseamănă cu un om, care a zidit o casă pe pămînt, fără temelie. Şi s'a năpustit şivoiul asupra ei, ea s'a prăbuşit îndată, şi prăbuşirea acestei case a fost mare.``

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.