1 М не опротивела жизнь; дам волю моей жалобе, в горечи души буду говорить.

Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Я Богу скажу: «Не осуждай меня. Скажи же, что Ты против меня имеешь?»

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 И ли Тебе нравится быть жестоким, презирать создание Твоих рук, одобряя замыслы нечестивых?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Р азве плотские у Тебя глаза? Разве смотришь Ты, словно смертный смотрит?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Р азве Твои дни, как дни смертных, и года, как у человека,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 ч то Ты торопишься найти мою вину и выискать мой грех –

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 х оть и знаешь, что я невиновен? Никто меня от Тебя не спасет.

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 Р уки Твои вылепили и создали меня, а теперьТы губишь меня?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 В спомни, что Ты вылепил меня, как из глины. Неужели ныне вернешь меня в прах?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Н е Ты ли излил меня, как молоко, и сгустил меня, как творог;

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 о дел меня кожей и плотью, скрепил костями и жилами?

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Т ы мне жизнь даровал и явил мне милость, и Твоей заботой хранился мой дух.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Н о вот то, что Ты в сердце Своем сокрыл, и я знаю, что Ты это задумал:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 е сли я согрешу, Ты выследишь и не отпустишь мне грех.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 Е сли я виновен – горе мне! Но если и прав, мне головы не поднять, потому что горю от стыда и пресыщен бедствием.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Е сли голову подниму, Ты бросаешься на меня, как лев, вновь и вновь поражая меня чудесами.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 П риводишь новых свидетелей против меня, умножаешь против меня Свой гнев, и все новые и новые войска бросаешь на меня. Иов просит Бога отступить от него

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 З ачем Ты вывел меня из чрева? Лучше бы я умер, и никто не увидел бы меня.

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 К ак бы я хотел никогда не жить, сразу из утробы перенестись в могилу!

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Р азве дни моей жизни не кратки? Отступи от меня, чтобы утешиться мне на миг,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 п режде чем в путь безвозвратный отправлюсь, в край мрака и смертной мглы,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 в землю кромешной ночи, в тот неустроенный край смертной мглы, где сам свет подобен тьме.

Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.