Деяния 5 ~ Деяния 5

picture

1 О дин же человек, по имени Анания, вместе со своей женой Сапфирой, продал свое имение

А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

2 и часть вырученной суммы оставил себе, причем его жена знала об этом. Остальное же он принес и положил к ногам апостолов.

и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

3 П етр сказал ему: – Анания, как это сатана мог завладеть твоим сердцем настолько, что ты солгал Святому Духу и оставил себе часть денег, которые ты получил за проданную землю?

А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

4 В едь земля до того, как ты ее продал, была твоей, и деньги, которые ты за нее получил, тоже твои. Почему же ты замыслил такое? Ты солгал не людям, а Богу.

Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

5 К ак только Анания услышал эти слова, он упал мертвым. Все присутствующие сильно испугались.

И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

6 П одошли молодые люди, завернули его тело, вынесли и похоронили.

И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

7 Ч аса три спустя пришла его жена, ничего не знавшая о происшедшем.

И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

8 П етр спросил ее: – Скажи мне, вы с мужем за такую-то сумму продали землю? – Да, – ответила она, – за такую.

И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

9 П етр сказал ей: – Что это вы сговорились испытывать Духа Господа? Ты слышишь шаги у дверей? Это возвращаются хоронившие твоего мужа. Они и тебя вынесут.

А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

10 И в тот же момент она упала к его ногам мертвой. Молодые люди вошли и, найдя ее мертвой, вынесли и похоронили ее рядом с мужем.

И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

11 В сей церковью и всеми, кто об этом слышал, овладел великий страх. Знамения и чудеса

И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12 Ч ерез апостолов в народе совершалось много знамений и чудес. Все верующие собирались вместе в колоннаде Соломона.

И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

13 И никто из случайных людей не решался к ним присоединяться, хотя народ их очень уважал.

а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

14 В ерующих же в Господа становилось все больше и больше, и мужчин, и женщин.

и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

15 Л юди выносили на улицы больных, клали их на носилках и циновках, чтобы хоть тень Петра упала на них, когда он будет проходить мимо.

така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16 И из городов, что были вблизи Иерусалима, приходили толпы людей. Они приносили больных и одержимых нечистыми духами, и все исцелялись. Преследования апостолов

Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

17 П ервосвященник и все его приближенные, принадлежавшие к группе саддукеев, были переполнены завистью.

Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

18 О ни арестовали апостолов и заключили их в народную тюрьму.

туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

19 О днако ангел Господа ночью открыл ворота тюрьмы и вывел их.

Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

20 Идите, станьте в храме, – сказал он, – и говорите людям все об этой новой жизни.

Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

21 О ни послушались и, придя рано утром в храм, начали учить. Когда прибыли первосвященник и его приближенные, они созвали Высший Совет и всех старейшин Израиля и послали в тюрьму за апостолами.

Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

22 Н о когда стражники пришли в тюрьму, то не нашли их там и, возвратившись, доложили:

Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

23 Тюремные ворота надежно закрыты, у ворот стоит охрана, но когда мы вошли внутрь, мы никого там не нашли.

Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

24 В ыслушав их, начальник храмовой стражи и первосвященники пришли в недоумение – что бы это значило?

А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

25 П отом кто-то пришел и сообщил им: – Люди, которых вы заключили в тюрьму, стоят в храме и учат народ.

Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

26 Т огда начальник стражи пошел со стражниками и привел апостолов. Они не применяли силу, потому что боялись, что народ может побить их камнями.

Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

27 А постолов ввели и поставили перед Высшим Советом. Первосвященник сказал им:

И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

28 Мы вам строго запретили учить от этого Имени, но вы весь Иерусалим наполнили своим учением и к тому же обвиняете нас в смерти Этого Человека.

Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

29 П етр и другие апостолы ответили: – Мы должны больше подчиняться Богу, чем людям!

А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

30 Б ог наших отцов воскресил Иисуса, Которого вы убили, повесив на дереве.

Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

31 Н о Бог вознес Его и посадил по правую руку от Себя как Вождя и Спасителя, чтобы дать Израилю возможность покаяния и прощения грехов.

Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

32 С видетели этому – мы и Святой Дух, Которого Бог дал тем, кто послушен Ему.

И ние сме свидетели за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33 К огда присутствующие услышали это, они пришли в ярость и хотели убить их.

А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.

34 Н о тогда встал один из членов Высшего Совета, фарисей по имени Гамалиил, учитель Закона, уважаемый всем народом. Он велел вывести апостолов на некоторое время.

Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

35 З атем он сказал: – Израильтяне, хорошо подумайте о том, что вы собираетесь сделать с этими людьми.

и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

36 Н е так давно был здесь Февда, выдававший себя за кого-то великого. За ним пошло около четырехсот человек, но когда он был убит, то все его последователи разбежались, и все окончилось ничем.

Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

37 П осле него был Иуда из Галилеи. Он появился во время переписи и увлек народ за собой. Он тоже погиб, и его последователи рассеялись.

След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

38 П оэтому в данном случае вот вам мой совет: оставьте этих людей. Отпустите их. Если их начинание от людей, то оно обречено на провал.

И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

39 Е сли же оно от Бога, то вы не сможете их остановить, а лишь сами окажетесь противниками Бога. Его речь убедила присутствующих.

но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.

40 О ни призвали апостолов и приказали их избить. Потом они еще раз запретили им говорить от Имени Иисуса и отпустили.

И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

41 А постолы вышли из Высшего Совета, радуясь тому, что они оказались достойными понести такое бесчестие ради Имени Иисуса.

А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.

42 И каждый день в храме и по домам они продолжали учить и возвещать Радостную Весть о том, что Иисус – Христос.

И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.