1 – Не судите, чтобы и вас не судили.

Не съдете, за да не бъдете съдени.

2 Т ак же, как вы судите других, будут судить и вас, и какой мерой вы мерите, такой будет отмерено и вам.

Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3 Ч то же ты смотришь на соринку в глазу своего брата, когда в своем собственном не замечаешь бревна?

И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

4 К ак ты можешь говорить своему брату: «Дай я выну соринку из твоего глаза», когда в твоем собственном глазу бревно?

Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

5 Л ицемер, вынь сначала бревно из собственного глаза, а потом ты увидишь, как вынуть соринку из глаза своего брата.

Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

6 Т ого, что свято, не давайте псам, а не то они, обернувшись, растерзают вас. И не разбрасывайте своих драгоценностей перед свиньями, не то они растопчут их. Просите, ищите, стучите (Лк. 6: 31; Лк. 11: 9-13)

Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

7 П росите – и вам дадут, ищите – и найдете, стучите – и вам откроют.

Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

8 П отому что каждый, кто просит, получает, и кто ищет, находит, и тому, кто стучит, откроют.

защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

9 Е сть ли среди вас такой человек, который даст своему сыну камень, когда тот просит хлеба?

Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

10 И кто даст сыну змею, когда тот попросит рыбы?

или, ако поиска риба, да му даде змия?

11 Е сли вы, будучи злы, умеете давать своим детям благие дары, то тем более Небесный Отец даст благое тем, кто просит у Него!

И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

12 П оэтому во всем поступайте с людьми так, как хотите, чтобы они поступали с вами. В этом суть всего, что написано в Законе и в Книгах Пророков! Узкие ворота (Лк. 13: 24)

И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е< същината на> закона и пророците.

13 В ходите через узкие ворота. Путь, ведущий к погибели, широк, ворота просторны, и многие идут по этому пути.

Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

14 Н о тесны ворота и узок путь, ведущие к жизни, и лишь немногие находят их. Дерево узнается по плодам (Лк. 6: 43-44)

Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

15 Б ерегитесь лжепророков. Они приходят к вам в овечьих шкурах, внутри же они – хищные волки.

Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16 И х вы узнаете по их плодам. Собирают ли с терновника виноград или с чертополоха инжир?

От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

17 Х орошее дерево приносит хорошие плоды, а больное дерево – плохие плоды.

Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Н а хорошем дереве не бывает плохих плодов, и на больном дереве не бывает хороших.

Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

19 К аждое дерево, не приносящее хороших плодов, срубают и бросают в огонь.

Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

20 И так, вы узнаете их по плодам.

И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

21 Н е всякий, кто говорит Мне: «Господи, Господи», войдет в Небесное Царство, но лишь тот, кто исполняет волю Моего Небесного Отца.

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

22 М ногие будут говорить Мне в тот День: «Господи, Господи, да разве мы не пророчествовали от Твоего Имени, разве не изгоняли Твоим Именем демонов и не совершали многих чудес?»

В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

23 Н о тогда Я отвечу им: «Я никогда не знал вас, прочь от Меня, беззаконники! » Два основания (Лк. 6: 47-49)

Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

24 Т ого, кто слушает эти Мои слова и исполняет их, можно сравнить с мудрым человеком, построившим свой дом на камне.

И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

25 П ошел дождь, разлились реки, подули ветры и обрушились на этот дом, но он устоял, потому что был построен на камне.

и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26 А всякого, кто слушает Мои слова, но не исполняет их, можно сравнить с глупцом, построившим свой дом на песке.

И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

27 П ошел дождь, разлились реки, подули ветры и обрушились на этот дом, и он рухнул, и падение его было ужасным.

и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

28 К огда Иисус закончил говорить, народ изумлялся Его учению,

И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

29 п отому что Он учил их как имеющий власть, а не как их учители Закона.

защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.