Даниил 6 ~ Данаил 6

picture

1 Д арию было угодно поставить сто двадцать сатрапов, чтобы они управляли всем царством,

Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

2 а над ними – трех сановников, одним из которых был Даниил. Сатрапы должны были отчитываться перед ними, чтобы царю не было никакого ущерба.

и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

3 С коро Даниил так отличился среди сатрапов и сановников своими исключительными качествами, что царь уже думал поставить его над всем царством.

В това време тоя Даниил се отличаваше от <другите> князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

4 Т огда сановники и сатрапы стали искать предлог, чтобы обвинить Даниила в неверном ведении царских дел. Но это им не удалось, потому что он был верен, и за ним не находилось ни оплошности, ни вины.

Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно <делата> на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.

5 Н аконец, эти люди сказали: – Нам не найти предлога для обвинения этого Даниила, разве только в Законе его Бога.

И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

6 Т огда сановники и сатрапы пришли все вместе к царю и сказали: – О царь Дарий, живи вечно!

Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!

7 В се царские сановники, военачальники, сатрапы, советники и наместники согласны в том, что царю следует дать повеление и наложить запрет, чтобы всякого, кто станет в течение следующих тридцати дней молиться иному богу или человеку, кроме тебя, о царь, бросили бы в яму со львами.

Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха <решиха да поискат> <от> царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.

8 И так, о царь, издай запрет и подпиши указ, чтобы его нельзя было изменить – по законам мидян и персов, которые не подлежат отмене.

Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената< й> <форма> за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

9 И царь Дарий подписал указ и запрет. Даниил в яме со львами

Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

10 К огда Даниил узнал о том, что этот указ подписан, он пошел домой в верхнюю комнату, окна которой открывались в сторону Иерусалима. Три раза в день он опускался на колени и молился, славя своего Бога, как он делал это и прежде.

А Даниил, щом се научи, че била подписана <писмената> забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.

11 А заговорщики пришли все вместе и нашли Даниила молящимся и просящим милости у Бога.

Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

12 Т огда они пошли к царю и говорили с ним о его царском запрете: – Разве не ты подписал запрет, по которому того, кто в течение следующих тридцати дней будет молиться иному богу или человеку, кроме тебя, о царь, бросили бы в яму со львами? Царь ответил: – Это воистину так, по законам мидян и персов, которые не подлежат отмене.

Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, <като рекоха>: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

13 Т огда они сказали царю: – Даниил, один из иудейских пленников, не слушается ни тебя, о царь, ни запрета, который ты подписал. Он по-прежнему молится три раза в день.

Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

14 У слышав это, царь был очень расстроен; он решил спасти Даниила и до захода солнца всячески пытался это сделать.

Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.

15 Н о заговорщики все вместе пришли к царю и сказали ему: – Вспомни, о царь, что по закону мидян и персов никакой запрет или повеление, изданные царем, изменить нельзя.

Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

16 Т огда царь отдал приказ, и Даниила привели и бросили в яму со львами. Царь сказал Даниилу: – Пусть твой Бог, Которому ты верно служишь, спасет тебя!

Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

17 З атем принесли камень и положили его на отверстие ямы, и царь запечатал его своей печатью и печатями приближенных, чтобы ничего из определенного о Данииле не изменилось.

После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.

18 П отом царь вернулся во дворец и постился весь вечер; он отказался от развлечений, и сон бежал от него.

Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито <остави да> донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

19 П ри первом свете зари царь встал и поспешил к яме со львами.

И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

20 П риблизившись к яме, он позвал Даниила жалобным голосом: – Даниил, слуга живого Бога, смог ли Бог, Которому ты верно служишь, избавить тебя от львов?

И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

21 Д аниил ответил: – О царь, живи вечно!

Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!

22 М ой Бог послал ангела Своего, и замкнул пасти львов. Они не причинили мне вреда, потому что я оказался безвинным перед Ним. Да и пред тобой, о царь, я никогда не делал никакого зла.

Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.

23 Ц арь был чрезвычайно рад за него и приказал вытащить Даниила из ямы. Когда Даниила вытащили из ямы, на нем не оказалось никаких ран, потому что он верил в своего Бога.

Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

24 П о приказу царя обвинителей Даниила привели и бросили в яму со львами, вместе с их детьми и женами. И прежде чем они упали на дно ямы, львы схватили их и разгрызли все их кости.

Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

25 Т огда царь Дарий написал ко всем народам, племенам и людям всякого языка, живущим по всей земле: «Да умножится ваше благополучие!

Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

26 Я издаю указ, чтобы в каждой части моего царства люди трепетали перед Богом Даниила и боялись Его. Ведь Он – Бог живой, вечно сущий; царство Его не погибнет, и власти Его не будет конца.

Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е <царство, което> няма да се наруши, и властта Му ще <трае> до край.

27 О н избавляет и спасает; творит знамения и чудеса на небесах и на земле. Он избавил Даниила от силы львов».

Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; <Той е>, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

28 И Даниил преуспевал во времена царствования Дария и в царствование Кира Персидского.

И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.