1 В сю ночь на ложе своем я искала того, кого любит душа моя; я искала его, но не нашла.

През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

2 Т еперь я встану и пойду по городу, по улицам и площадям, и буду искать того, кого любит душа моя; я искала его, но не нашла.

<Рекох>: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

3 В стретили меня стражи, обходящие город, и я спросила: «Не видали ли вы того, кого любит душа моя?»

Намериха ме стражарите, които обхождат града; <Попитах ги>: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

4 Н о едва отошла я от них, как нашла того, кого любит душа моя. Ухватилась я за него и не отпускала его, пока не привела его в дом матери моей, в ту комнату, где она меня зачала.

А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

5 Д очери Иерусалима, заклинаю вас газелями и полевыми ланями: не будите и не возбуждайте любви пока она сама не пожелает. Молодые женщины:

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

6 – Кто это восходит от пустыни, подобно столбам дыма, источая ароматы мирры и ладана, и всяких благовоний купеческих?

Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви <благоуханни> прахове от търговеца?

7 С мотрите! Это паланкин Соломона в сопровождении шестидесяти воинов, могучих воинов Израиля.

Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

8 В се они носят по мечу, опытны в бою, у каждого меч на боку, готовы к опасности ночной.

Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

9 Ц арь Соломон сделал для себя паланкин, он сделал его из ливанского дерева.

Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

10 Ш есты его он сделал из серебра, основание из золота. Сидение его обито пурпурной тканью, изнутри он украшен с любовью. Дочери Иерусалима,

Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав <плат; >Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

11 в ыйдите, посмотрите, дочери Сиона, на царя Соломона в короне, которой его мать увенчала в день свадьбы его, в день радостный для него.

Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.