3-я Царств 2 ~ 3 Царе 2

picture

1 К огда приблизился смертный час Давида, он дал своему сыну Соломону наставление.

И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:

2 Я ухожу путем всей земли, – сказал он. – Будь тверд, будь мужествен

Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.

3 и исполняй то, чего требует Господь, твой Бог. Следуй Его путями и исполняй Его установления и повеления, Его законы и правила, как написано в Законе Моисея, чтобы тебе преуспеть во всем, что бы ты ни делал и куда бы ни шел,

Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш;

4 и чтобы Господь исполнил Свое слово, которое Он сказал обо мне: «Если твои потомки будут следовать путям Господа и будут ходить передо Мной в истине от всего сердца и от всей души, ты никогда не лишишься преемника на престоле Израиля».

За да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.

5 Д алее, ты сам знаешь о том, что сделал мне Иоав, сын Саруи, что сделал он с двумя военачальниками Израиля − Авнером, сыном Нира, и Амасой, сыном Иефера. Он убил их, мстя во время мира за кровь, что была пролита на войне, и запятнал кровью войны пояс на бедрах и сандалии на ногах.

Освен това, ти знаеш какво ми стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

6 Д ействуй по своей мудрости, но не дай его седой голове сойти в мир мертвых с миром.

Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 С ыновьям Верзеллия из Галаада яви милость, и пусть они будут в числе тех, кто ест за твоим столом. Они пришли ко мне, когда я бежал от твоего брата Авессалома.

Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с <храна> те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.

8 Е ще у тебя есть Шимей, сын Геры, вениамитянин из Бахурима. Он осыпал меня страшными проклятиями в день, когда я шел в Маханаим. Когда он вышел встречать меня к Иордану, я поклялся ему Господом: «Я не предам тебя мечу».

И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.

9 Н о теперь не считай его невиновным. Ты мудрый человек, ты поймешь, что с ним сделать. Сведи его седую голову в мир мертвых в крови. Смерть Давида (1 Пар. 29: 26-28)

Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 Д авид упокоился со своими предками и был похоронен в Городе Давида.

И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.

11 О н правил Израилем сорок лет – семь лет в Хевроне и тридцать три года в Иерусалиме.

А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.

12 Н а престоле своего отца Давида сел Соломон, и царство его упрочилось. Казнь Адонии

И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

13 А дония, сын Аггифы, пришел к матери Соломона Вирсавии. Вирсавия спросила его: – С миром ли ты пришел? – С миром, – ответил он.

Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

14 З атем он спросил: – Могу ли я с тобой поговорить? – Говори, – ответила она.

После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай:

15 Ты знаешь, – сказал он, – что царство было моим, и на меня смотрел весь Израиль как на будущего царя. Но все изменилось, и царство перешло к моему брату – ведь оно было суждено ему от Господа.

Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си <с ожидане> за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.

16 И вот, я прошу тебя об одном. Не откажи мне. – Говори, – сказала она.

Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми <я> отричай. И тя му рече: Казвай.

17 О н сказал: – Прошу тебя, поговори с царем Соломоном – тебе он не откажет, – чтобы он отдал мне в жены шунамитянку Авишаг.

И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже <това>) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 Хорошо, – ответила Вирсавия. – Я поговорю о тебе с царем.

А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

19 К огда Вирсавия пришла к царю Соломону поговорить с ним об Адонии, царь встал, чтобы встретить ее, поклонился ей и сел на свой престол. Он велел принести престол для царской матери, и она села по правую руку от него.

И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

20 У меня к тебе маленькая просьба, – сказала она. – Не откажи мне. Царь ответил: – Проси, моя мать; я не откажу тебе.

Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми <я> отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 И она сказала: – Пусть шунамитянку Авишаг отдадут в жены твоему брату Адонии.

И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

22 Ц арь Соломон ответил матери: – Зачем ты просишь для Адонии шунамитянку Авишаг? Проси уж для него и царство – он ведь мой старший брат – да, для него, для священника Авиатара и для Иоава, сына Саруи!

Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

23 И царь Соломон поклялся Господом: – Пусть Бог сурово накажет меня, если Адония не заплатит за эту просьбу жизнью!

Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си.

24 В ерно, как и то, что жив Господь, Который утвердил меня и посадил меня на престоле моего отца Давида и укрепил мой дом, как и обещал, Адония сегодня же будет предан смерти!

Сега, прочее, <заклевам се в> живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.

25 Ц арь Соломон отдал приказ Ванею, сыну Иодая, и тот сразил Адонию, и он умер. Наказание Авиатара и смерть Иоава

И тъй, цар Соломон прати да изпълни <заповедта му> Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

26 А священнику Авиатару царь сказал: – Ступай в Анатот, к своим полям. Ты заслуживаешь казни, но сегодня я не предам тебя смерти, потому что ты носил ковчег Владыки Господа перед моим отцом Давидом и делил все тяготы жизни с моим отцом.

А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.

27 И Соломон отстранил Авиатара от Господнего священства, исполняя этим слово, которое Господь сказал в Шило о доме Илии.

Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

28 К огда новости дошли до Иоава, а Иоав поддержал Адонию, хотя и не поддержал Авессалома,– он вбежал в Господень шатер и схватился за рога жертвенника.

И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

29 Ц арю Соломону доложили, что Иоав убежал в Господень шатер и находится у жертвенника. Тогда Соломон приказал Ванею, сыну Иодая: – Иди, срази его!

И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го.

30 В анея вошел в Господень шатер и сказал Иоаву: – Так говорит царь: «Выходи!» Но тот ответил: – Нет, я умру здесь. Ванея доложил царю: – Вот так ответил мне Иоав.

И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде.

31 Т огда царь приказал Ванею: – Сделай, как он говорит. Срази его и похорони, и тем очисть меня и дом моего отца от вины за невинную кровь, что пролил Иоав.

А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.

32 Г осподь воздаст ему за кровь, которую он пролил, потому что он без ведома моего отца Давида напал на двух человек и убил их мечом. Оба они – Авнер, сын Нира, военачальник Израиля, и Амаса, сын Иефера, военачальник Иуды – были праведнее и лучше его.

Господ ще възвърне <проляната> от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 П усть вина за их кровь падет на голову Иоава и его потомков навеки. Но на Давиде и его семя, его доме и престоле пусть вечно будет Господень мир.

Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.

34 В анея, сын Иодая, пошел, сразил Иоава и убил его, и его похоронили на его участке в пустыне.

Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.

35 Ц арь поставил Ванею, сына Иодая, над войском вместо Иоава и заменил Авиатара священником Цадоком. Смерть Шимея

И вместо него царят постави свещеника Садока.

36 П осле этого царь послал за Шимеем и сказал ему: – Построй себе дом в Иерусалиме и живи там, а больше никуда не ходи.

Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;

37 З най, в тот день, когда ты уйдешь и пересечешь долину Кедрон, ты умрешь, и сам будешь виновен в своей гибели.

защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 Ш имей ответил царю: – Хорошо ты говоришь. Твой слуга сделает так, как сказал господин мой царь. И Шимей оставался в Иерусалиме долгое время.

И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

39 Н о три года спустя двое из рабов Шимея убежали к царю Гата Ахишу, сыну Маахи, и Шимею донесли: – Твои рабы в Гате.

А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.

40 Т огда он оседлал осла и отправился к Ахишу в Гат искать рабов. Так Шимей ушел и привел рабов из Гата.

Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет.

41 К огда Соломону доложили, что Шимей уходил из Иерусалима в Гат и вернулся,

И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

42 ц арь призвал Шимея и сказал ему: – Разве я не взял с тебя клятву Господом и не предупредил тебя: «Знай, в тот день, когда ты пойдешь, куда бы то ни было, ты умрешь?». Ты тогда сказал мне: «Хорошо ты говоришь. Я буду послушен».

Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?

43 П очему же ты не сдержал клятву Господу и не послушался моего повеления?

Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?

44 Е ще царь сказал Шимею: – В сердце своем ты хранишь память обо всем том зле, которое ты сделал моему отцу Давиду. Теперь Господь воздаст тебе за твое злодеяние.

Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 А царь Соломон будет благословен, и престол Давида останется непоколебимым перед Господом вовеки.

а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.

46 Ц арь отдал приказ Ванею, сыну Иодая, и тот вышел и сразил Шимея, и убил его. Так царство надежно упрочилось во власти Соломона.

Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.