1 Г осподи, не в ярости упрекай меня и не во гневе наказывай.

(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

2 В едь стрелы Твои пронзили меня, и рука Твоя на мне тяжела.

Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

3 О т гнева Твоего нет на теле моем здорового места. От греха моего не осталось здоровья в костях моих.

Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

4 Г рехи мои меня поглотили; Они, как бремя, отягощают меня.

Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

5 М ои раны смердят и гноятся из-за безумия моего.

Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

6 Я согбен и совсем поник; весь день хожу скорбя.

Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.

7 П алящей болью полны мои бедра, нет на теле моем здорового места.

Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

8 Я изнемог и полностью сокрушен, и от муки сердца кричу.

Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.

9 В се мои желания перед Тобой, Владыка, и вздохи мои от Тебя не скрыты.

Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

10 С ердце мое колотится, силы мне изменили, даже свет в глазах моих меркнет.

Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

11 М ои друзья и те, кто любит меня, из-за язв меня избегают, и соседи мои стоят вдалеке.

Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.

12 Т е, кто хочет убить меня, ставят мне сети; те, кто хочет мне зла, говорят о моей погибели; целый день они строят козни.

Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

13 А я, как глухой, не слышу, как немой, не размыкаю уст.

Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

14 Д а, я стал как тот, кто не слышит, в чьих устах не найти ответа.

Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

15 Г осподи, на Тебя я уповаю; Ты ответишь, Владыка, мой Бог.

Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

16 Я сказал: «Не дай им торжествовать и кичиться передо мной, когда мои ноги колеблются».

Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

17 Я близок к падению, и боль моя передо мной всегда.

Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

18 Я признаю мое беззаконие и скорблю о моем грехе.

Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

19 М огущественны и крепки те, кто враждует со мной; умножились ненавидящие меня без причины.

Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20 З лом воздают мне за добро враждуют со мною за то, что добру я следую.

Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

21 Г осподи, не оставь меня! Не удаляйся от меня, мой Бог.

Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.

22 П оспеши мне на помощь, Владыка, мой Спаситель!

Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.