1 А нгел Господень пришел из Гилгала в Бохим и сказал: – Я вывел вас из Египта и привел в землю, о которой клялся вашим отцам. Я сказал: «Я никогда не нарушу Мой завет с вами,

И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.

2 а вы не заключайте союз с жителями этой земли, но сокрушите их жертвенники». Но вы не послушались Меня. Почему?

Вие да не направите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

3 Т еперь Я говорю вам, что не стану прогонять их от вас; они будут вам жалом в теле, а их боги будут для вас западней.

За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.

4 К огда Ангел Господень сказал эти слова всем израильтянам, народ громко заплакал,

И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.

5 и они назвали то место Бохим. Там они совершили жертвоприношение Господу. Непослушание и поражение

За туй нарекоха онова място Бохим {Т.е. Плачещи.}; и там пренесоха жертва Господу.

6 П осле того как Иисус отпустил народ, они пошли каждый в свой удел, чтобы овладеть землей.

И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,

7 Н арод служил Господу во время жизни Иисуса и старейшин, переживших его, которые видели все великие дела, совершенные Господом для Израиля.

И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.

8 И исус, сын Навина, слуга Господа, умер в возрасте ста десяти лет.

И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.

9 Е го похоронили в его собственном наделе, в городе Тимнат-Хересе, в нагорьях Ефрема к северу от горы Гааш.

И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.

10 К огда все то поколение отошло к своим отцам и выросло другое поколение, которое не знало ни Господа, ни того, что Он совершил для Израиля,

Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.

11 и зраильтяне стали творить зло в глазах Господа и служить Баалам.

И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,

12 О ни оставили Господа, Бога своих отцов, Который вывел их из Египта, последовали за богами народов, которые были вокруг них, и стали поклоняться им. Они гневили Господа,

и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.

13 п отому что оставили Его и служили Баалу и Астартам.

Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.

14 Г нев Господа вспыхнул на Израиль, и Он отдал их в руки разбойников, которые стали грабить их. Он отдал их во власть врагов, окружавших их со всех сторон, и они уже не могли им противостоять.

И гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.

15 В сякий раз, когда Израиль шел воевать, рука Господа была против них, и они терпели поражение, как Господь предупреждал и клялся им. Они терпели великое бедствие.

Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.

16 Г осподь ставил им судей, которые спасали их от рук грабителей.

Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

17 Н о они не слушали судей, а распутничали с другими богами и поклонялись им. Они быстро уклонились от пути, которым ходили их отцы – пути послушания повелениям Господа; они не следовали их примеру.

Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, <обаче>, не направиха така.

18 В сякий раз, когда Господь ставил над ними судью, Он Сам был с ним и берег их от врагов, пока судья был жив: Господь жалел их, стонавших под гнетом мучителей.

И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.

19 Н о когда судья умирал, они принимались за старое и поступали еще хуже, чем их отцы, следуя другим богам, служа и поклоняясь им. Они не хотели оставить свои злые дела и упрямство.

А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от <да ходят> упорито в пътя си.

20 П оэтому Господь сильно разгневался на Израиль и сказал: – Раз этот народ нарушил завет, который Я заключил с их отцами, и не послушался Меня,

От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

21 Я больше не стану прогонять от них ни одного из народов, которые остались в этой стране после смерти Иисуса.

то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

22 Ч тобы испытать Израиль – станут ли израильтяне стараться ходить по пути Господа, как делали их отцы, –

за да изпитам чрез тях Израиля дали ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

23 о ставил Господь эти народы, не прогнав их сразу и не отдав в руки Иисуса.

И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.