1 В от, Царь будет царствовать в праведности, и правители будут править справедливо.

Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

2 К аждый будет словно укрытие от ветра и приют от бури, как потоки воды в пустыне и тень огромной скалы в жаждущей земле.

И всеки човек <от тях> ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

3 Т огда глаза видящих больше не закроются, и уши слышащих будут слушать.

Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

4 Р азум нетерпеливых научится понимать, и языки заикающихся будут говорить гладко и ясно.

Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

5 Н е будут больше глупца называть благородным и подлеца – почтенным.

Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

6 В едь глупец говорит глупости, разум его помышляет о зле – поступать лицемерно и распространять заблуждения о Господе; он голодного оставит голодным и у жаждущего отнимет питье.

Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

7 П риемы подлеца скверные, он вынашивает злобные мысли – погубить бедняков ложью, даже если жалоба бедных справедлива.

А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

8 А благородный мыслит благородно и стоит за благородные дела. Женщины Иерусалима

Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

9 Б еззаботные женщины, встаньте, послушайте меня; беспечные дочери, слушайте мою речь!

Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

10 Н емногим больше, чем через год, вы, беспечные, содрогнетесь, потому что сбора винограда не будет, не наступит время сбора плодов.

За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

11 Т репещите, беззаботные женщины, дрожите, беспечные дочери! Сорвите свои одежды, и рубищем оберните бедра.

Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си <с вретище>.

12 Б ейте себя в грудь, скорбя о полях плодородных и плодоносных лозах,

Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

13 о земле моего народа, которая порастет терновником и колючками. Плачьте о всех домах радости, о ликующем городе,

Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

14 в едь дворцы будут оставлены, шумный город покинут; крепость и сторожевая башня будут заброшены навеки, станут пустошью, на радость диким ослам, пастбищем для стад,

Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

15 п ока не изольется на нас Дух свыше и не станет пустыня плодородным полем, а плодородное поле не сочтут лесом.

Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

16 П равосудие будет обитать в пустыне, и праведность – в плодородном поле.

Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

17 П лодом праведности будет мир; следствием праведности будут покой и безопасность навеки.

Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

18 М ой народ будет жить в мирных жилищах, в надежных домах, в безопасных местах.

И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

19 Д аже если лес будет полностью уничтожен, и город сровняется с землей,

Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.

20 б лаженны будете вы, сеющие возле всякой реки и пускающие своих коров и ослов бродить на воле.

Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат <навред> нозете на вола и на осела!