1 Т ож за праведністю царюватиме цар, а князі володітимуть за правосуддям.

Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

2 І станеться кожен, як захист від вітру, і немов та заслона від зливи, як потоки води на пустині, як тінь скелі тяжкої на спраглій землі...

И всеки човек <от тях> ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

3 І не будуть заплющені очі видющих, і слухатимуть вуха тих, які слухають!

Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

4 І знання розумітиме серце нерозважних, а язик недорікуватих поспішить говорити виразно.

Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

5 Н е будуть вже кликати достойним глупця, а на обманця не скажуть шляхетний,

Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

6 б о глупоту говорить безумний, а серце його беззаконня вчиняє, щоб робити лукавство, та щоб говорити до Господа слово облудне, щоб душу голодного випорожнити й напою позбавити спраглого!

Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

7 А лукавий лихі його чини: він лихе замишляє, щоб нищити скромних словами брехливими, як убогий говорить про право,

А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

8 а шляхетний міркує шляхетне, і стоїть при шляхетному.

Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

9 У станьте, безжурні жінки, почуйте мій голос, дочки безтурботні, послухайте слова мого!

Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

10 Д нів багато на рік ви, безтурботні, тремтітимете, бо збір винограду скінчився, а згромадження плоду не прийде!

За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

11 Т ремтіть, ви безжурні, дрижіть, безтурботні, роздягніться, себе обнажіть, опережіться по стегнах!

Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си <с вретище>.

12 З а принадні поля будуть битися в груди, за виноградник урожайний...

Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

13 Н а землі цій народу мого зійде терен й будяччя, по всіх домах радости спаленина, на місті веселому...

Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

14 Б о палац опущений буде, міський гомін замовкне, Офел та башта навік стануть ямами, радістю диких ослів, пасовиськом черід,

Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

15 а ж Дух з височини проллється на нас, а пустиня в садок обернеться, а садок порахований буде за ліс!

Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

16 Т оді пробуватиме право в пустині, на ниві ж родючій сидітиме правда.

Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

17 І буде роботою істини мир, а працею правди спокійність й безпека навіки.

Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

18 І осяде народ мій у мешканні спокійнім, і в безпечних місцях, і в спокійних місцях відпочинку.

И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

19 І буде падати град на повалений ліс, і знизиться місто в долину...

Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.

20 Б лаженні ви, сівачі понад всякими водами, що відпускаєте ногу волові й ослові на волю!

Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат <навред> нозете на вола и на осела!