1 Т ак говорить Господь Бог: Брама внутрішнього подвір'я, що звернена на схід, буде замкнена шість день праці, а суботнього дня буде відчинена, і в день новомісяччя буде відчинена.

Така казва Господ Иеова: Портата на вътрешния двор която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря, и в деня на новолунието да се отваря.

2 І ввійде князь ходом сіней брами ззовні, і стане при одвірку брами, а священики приготують його цілопалення та його мирну жертву, і він поклониться на порозі брами. А брама не буде замкнена аж до вечора.

И князът нека влезе по пътя на преддверието във външната порта, и нека застане при стълба на портата; а свещениците нека принасят всеизгарянето му и примирителните му приноси; и той да се поклони при прага на портата. Тогава да излезе; обаче да се не затваря портата до вечерта.

3 І буде вклонятися народ Краю при вході цієї брами в суботи та в новомісяччя перед Господнім лицем.

А людете на <Израилевата> земя да се кланят във входа на същата порта пред Господа в съботите и в новолунията.

4 А те цілопалення, що князь принесе Господеві суботнього дня, це шість безвадних овець та безвадний баран.

А всеизгарянето, което князът ще принася Господу в съботен ден да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.

5 А жертва мучна ефа на барана, а на овець жертва хлібна, скільки дасть рука його, а оливи гін на ефу.

И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата, колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за една ефа.

6 А в день новомісяччя молодий бик з великої худоби, безвадний, і шестеро овець та баран будуть безвадні.

И в деня на новолунието <приносът му> да бъде юнец без недостатък, шест агнета и един овен, които да бъдат без недостатък.

7 І ефу на бика, і ефу на барана приготує він хлібну жертву, а на овець як сягне рука його, а оливи гін на ефу.

И нека принася хлебен принос, една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата, колкото му стига ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа.

8 А коли приходитиме князь, то він увійде ходом сіней брами, і тим же ходом своїм вийде.

И когато князът влиза, нека влиза по пътя на преддверието на портата, и нека излиза по същия път.

9 А коли народ Краю буде приходити перед Господнє лице в свята, то хто входить ходом північної брама, щоб поклонитися, вийде ходом брами південної, а хто входить ходом брами південної, вийде ходом брами північної, не вернеться ходом тієї брами, яким увійшов, але вийде протилеглою йому.

Но когато людете на тая земя дохождат пред Господа във време на определените празници, тогава оня, който влиза по пътя на северната порта за да се поклони, нека излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, нека излиза по пътя на северната порта; да се не връща по пътя на портата, по който е влязъл, но да излиза като върви право напред.

10 А князь буде серед них: при вході їх ввійде, і при виході їх вийде.

И князът да влиза всред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат <заедно>.

11 А в свята та в урочисті дні буде хлібна жертва, ефа на бика й ефа на барана, а на вівці скільки дасть рука його, а оливи гін на ефу.

И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена; а за агнетата колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за всяка ефа.

12 А коли князь приготує добровільного дара, цілопалення або мирні жертви, дар для Господа, то відчинять йому браму, що звернена на схід, і приготує своє цілопалення та свої мирні жертви, як готує за суботи, і вийде, і замкнуть браму по його виході.

А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни приноси Господу, тогава да му отварят портата, която гледа към изток, и нека принася всеизгарянето си и примирителните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и подир излизането му нека затворят портата.

13 А вівцю однорічну, безвадну, приготовиш на цілопалення кожен день для Господа, щоранку приготовиш його.

И да принасяш всеки ден във всеизгаряне Господу едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш,

14 А жертву хлібну приготовиш до нього щоранку, шосту частину ефи, а оливи третину гіна, щоб покропити пшеничну муку, це хлібна жертва для Господа, постанови вічні назавжди.

И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа, и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; <това да бъде> хлебен принос Господу за винаги чрез вечна наредба.

15 І приготують вівцю й жертву хлібну та оливу щоранку на стале цілопалення.

Така нека принасят агнето, хлебния принос, и дървеното масло всяка сутрин, за всегдашно всеизгаряне.

16 Т ак говорить Господь Бог: Коли князь дасть кому зо своїх синів дара зо спадку свого, це буде належати його синам, як їхнє володіння в спадщині.

Така казва Господ Иеова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство.

17 А коли він дасть дара з свого спадку одному з своїх рабів, то це буде належати йому аж до року волі його, та й вернеться князеві, бо це його спадок, тільки синам його він належатиме.

Но ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов <само> до годината на освобождението, подир която да се възвръща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му.

18 А князь не візьме зо спадку народу, витискаючи їх з їхнього володіння, із свого володіння дасть своїм синам спадок, щоб ніхто з народу Мого не розпорошився зо свого володіння.

При това князът да не взема от наследството на людете като ги изважда с насилие от притежанието им; <ако> даде наследството на синовете си, то от своето притежание <да им даде>, за да се не разпръсват людете Ми всеки от притежанието си.

19 І впровадив мене входом, що при боці брами, до священних кімнат для священиків, що звернені на північ; і ось там є місце на їхньому задньому боці на захід.

После ме заведе през входа, който бе от страните на портата, в светите свещенически стаи, които гледат към север; и, ето, там имаше място отзад към запад.

20 І сказав він мені: Оце місце, де священики будуть варити жертву за провину та жертву за гріх, де будуть пекти жертву хлібну, щоб не виносити до зовнішнього подвір'я, і не посвятити народа.

И рече ми: Това е мястото гдето свещениците ще варят приноса за престъпление и приноса за грях, и гдето ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор и да осветят людете.

21 І він вивів мене до зовнішнього подвір'я, і провів мене по чотирьох рогах подвір'я, і ось ще подвір'я на кожному розі подвір'я.

Тогава като ме изведе във външния двор преведе ме около четирите ъгъла на двора; и, ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор.

22 Н а чотирьох рогах подвір'я були малі подвір'я, сорок ліктів завдовж і тридцять завшир, міра одна для них чотирьох, простокутні.

В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет <лакти> на длъж и тридесет на шир; тия четири <двора> в ъглите имаха еднаква мярка.

23 І був ряд каміння навколо них, навколо них чотирьох, і пороблені кухні під горожею навколо.

И имаше ред <здания> наоколо в тях, около четирите <двора>; и имаше готварници устроени наоколо под редовете:

24 І сказав він мені: Оце дім кухарів, що там варять слуги храму жертву народові.

Тогава ми каза: Тия са готварниците, гдето служителите на дома ще варят жертвите на людете.