1 Ч и ви не знаєте, браття, бо говорю тим, хто знає Закона, що Закон панує над людиною, поки вона живе?

Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

2 Б о заміжня жінка, поки живе чоловік, прив'язана до нього Законом; а коли помре чоловік, вона звільняється від закону чоловіка.

Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

3 Т ому то, поки живе чоловік, вона буде вважатися перелюбницею, якщо стане дружиною іншому чоловікові; коли ж чоловік помре, вона вільна від Закону, і не буде перелюбницею, якщо стане за дружину іншому чоловікові.

И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

4 Т ак, мої браття, і ви вмерли для Закону через тіло Христове, щоб належати вам іншому, Воскреслому з мертвих, щоб приносити плід Богові.

И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5 Б о коли ми жили за тілом, то пристрасті гріховні, що походять від Закону, діяли в наших членах, щоб приносити плід смерти.

Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

6 А тепер ми звільнились від Закону, умерши для того, чим були зв'язані, щоб служити нам обновленням духа, а не старістю букви.

но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7 Щ о ж скажемо? Чи Закон то гріх? Зовсім ні! Але я не пізнав гріха, як тільки через Закон, бо я не знав би пожадливости, коли б Закон не наказував: Не пожадай.

Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8 А ле гріх, узявши привід від заповіді, зробив у мені всяку пожадливість, бо без Закону гріх мертвий.

Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9 А я колись жив без Закону, але, коли прийшла заповідь, то гріх ожив,

И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 а я вмер; і сталася мені та заповідь, що для життя, на смерть,

намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

11 б о гріх, узявши причину від заповіді, звів мене, і нею вмертвив.

Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12 Т ому то Закон святий, і заповідь свята, і праведна, і добра.

Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

13 Т ож чи добре стало мені смертю? Зовсім ні! Але гріх, щоб стати гріхом, приніс мені смерть добром, щоб гріх став міцно грішний через заповідь.

Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14 Б о ми знаємо, що Закон духовний, а я тілесний, проданий під гріх.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 Б о що я виконую, не розумію; я бо чиню не те, що хочу, але що ненавиджу, те я роблю.

Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16 А коли роблю те, чого я не хочу, то згоджуюсь із Законом, що він добрий,

Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17 а тому вже не я це виконую, але гріх, що живе в мені.

Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 З наю бо, що не живе в мені, цебто в тілі моїм, добре; бо бажання лежить у мені, але щоб виконати добре, того не знаходжу.

Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 Б о не роблю я доброго, що хочу, але зле, чого не хочу, це чиню.

Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20 К оли ж я роблю те, чого не хочу, то вже не я це виконую, але гріх, що живе в мені.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21 Т ож знаходжу закона, коли хочу робити добро, що зло лежить у мені.

И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

22 Б о маю задоволення в Законі Божому за внутрішнім чоловіком,

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 т а бачу інший закон у членах своїх, що воює проти закону мого розуму, і полонить мене законом гріховним, що знаходиться в членах моїх.

но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 Н ещасна я людина! Хто мене визволить від тіла цієї смерти?

Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25 Д якую Богові через Ісуса Христа, Господа нашого. Тому то я сам служу розумом Законові Божому, але тілом закону гріховному...

Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.