1 Я ків, раб Бога й Господа Ісуса Христа, дванадцятьом племенам, які в Розпорошенні, вітаю я вас!

Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

2 М айте, брати мої, повну радість, коли впадаєте в усілякі випробовування,

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

3 з наючи, що досвідчення вашої віри дає терпеливість.

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

4 А терпеливість нехай має чин досконалий, щоб ви досконалі та бездоганні були, і недостачі ні в чому не мали.

А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

5 А якщо кому з вас не стачає мудрости, нехай просить від Бога, що всім дає просто, та не докоряє, і буде вона йому дана.

Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

6 А ле нехай просить із вірою, без жадного сумніву. Бо хто має сумнів, той подібний до морської хвилі, яку жене й кидає вітер.

Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

7 Н ехай бо така людина не гадає, що дістане що від Господа.

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

8 Д воєдушна людина непостійна на всіх дорогах своїх.

понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

9 А понижений брат нехай хвалиться високістю своєю,

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

10 а багатий пониженням своїм, бо він промине, як той цвіт трав'яний,

а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

11 б о сонце зійшло зо спекотою, і траву посушило, і відпав цвіт її, і зникла краса її виду... Так само зів'яне й багатий у дорогах своїх!

Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

12 Б лаженна людина, що витерпить пробу, бо, бувши випробувана, дістане вінця життя, якого Господь обіцяв тим, хто любить Його.

Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

13 В ипробовуваний, хай не каже ніхто: Я від Бога спокушуваний. Бо Бог злом не спокушується, і нікого Він Сам не спокушує.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

14 А ле кожен спокушується, як надиться й зводиться пожадливістю власною.

А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

15 П ожадливість потому, зачавши, народжує гріх, а зроблений гріх народжує смерть.

и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

16 Н е обманюйтесь, брати мої любі!

Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

17 У сяке добре давання та дар досконалий походить згори від Отця світил, що в Нього нема переміни чи тіні відміни.

Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

18 З ахотівши, Він нас породив словом правди, щоб ми стали якимсь первопочином творів Його.

От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

19 О тож, мої брати любі, нехай буде кожна людина швидка послухати, забарна говорити, повільна на гнів.

Вие знаете <това>, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

20 Б о гнів людський не чинить правди Божої.

защото човешкият гняв не върши Божията правда.

21 Т ому то відкиньте всіляку нечисть та залишок злоби, і прийміть із лагідністю всіяне слово, що може спасти ваші душі.

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

22 Б удьте ж виконавцями слова, а не слухачами самими, що себе самих обманюють.

Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

23 Б о хто слухач слова, а не виконавець, той подібний людині, що риси обличчя свого розглядає у дзеркалі,

Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

24 б о розгляне себе та й відійде, і зараз забуде, яка вона є.

понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

25 А хто заглядає в закон досконалий, закон волі, і в нім пробуває, той не буде забудько слухач, але виконавець діла, і він буде блаженний у діянні своїм!

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

26 К оли ж хто гадає, що він побожний, і свого язика не вгамовує, та своє серце обманює, марна побожність того!

Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

27 Ч иста й непорочна побожність перед Богом і Отцем оця: зглянутися над сиротами та вдовицями в утисках їхніх, себе берегти чистим від світу.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва <човек> сирачетата и вдовиците в неволята им, <и> да пази себе си неопетнен от света.