1 Б удьте наслідувачами мене, як і я Христа!

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

2 П охваляю ж вас, браття, що ви все моє пам'ятаєте, і заховуєте так передання, як я вам передав.

А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

3 Х очу ж я, щоб ви знали, що всякому чоловікові голова Христос, а жінці голова чоловік, голова ж Христові Бог.

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

4 К ожен чоловік, що молиться чи пророкує з головою покритою, осоромлює він свою голову.

Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

5 І кожна жінка, що молиться чи пророкує з головою відкритою, осоромлює тим свою голову, бо це є те саме, як була б вона виголена.

А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

6 Б о коли жінка не покривається, хай стрижеться вона; коли ж жінці сором стригтися чи голитися, нехай покривається!

Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.

7 О тож, чоловік покривати голови не повинен, бо він образ і слава Бога, а жінка чоловікові слава.

Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

8 Б о чоловік не походить від жінки, але жінка від чоловіка,

(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

9 н е створений бо чоловік ради жінки, але жінка ради чоловіка.

понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

10 Т ому жінка повина мати на голові знака влади над нею, ради Анголів.

Затова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.

11 О дначе в Господі ані чоловік без жінки, ані жінка без чоловіка.

(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

12 Б о як жінка від чоловіка, так і чоловік через жінку; а все від Бога.

защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

13 П оміркуйте самі між собою, чи пристойне воно, щоб жінка молилася Богові непокрита?

Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

14 Ч и ж природа сама вас не вчить, що коли чоловік запускає волосся, то безчестя для нього?

Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

15 К оли ж жінка косу запускає, це слава для неї, бо замість покривала дана коса їй.

но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

16 К оли ж хто сперечатися хоче, ми такого звичаю не маємо, ані Церкви Божі.

Но, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

17 П ропонуючи це вам, я не хвалю, що збираєтесь ви не на ліпше, а на гірше.

А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

18 Б о найперше, я чую, що як сходитесь ви на збори, то між вами бувають поділення, у що почасти я й вірю.

Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

19 Б о мусять між вами й поділи бути, щоб відкрились між вами й досвідчені.

защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

20 А далі, коли ви збираєтесь разом, то не на те, щоб їсти Господню Вечерю.

прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

21 Б о кожен спішить з'їсти власну вечерю, і один голодує, а другий впивається.

защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

22 Х іба ж ви не маєте хат, щоб їсти та пити? Чи ви зневажаєте Божу Церкву, і осоромлюєте немаючих? Що маю сказати вам? Чи за це похвалю вас? Не похвалю!

Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

23 Б о прийняв я від Господа, що й вам передав, що Господь Ісус ночі тієї, як виданий був, узяв хліб,

Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

24 п одяку віддав, і переломив, і сказав: Прийміть, споживайте, це тіло Моє, що за вас ломається. Це робіть на спомин про Мене!

и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоминание.

25 Т ак само і чашу взяв Він по Вечері й сказав: Ця чаша Новий Заповіт у Моїй крові. Це робіть, коли тільки будете пити, на спомин про Мене!

Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

26 Б о кожного разу, як будете їсти цей хліб та чашу цю пити, смерть Господню звіщаєте, аж доки Він прийде.

Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

27 Т ому то, хто їстиме хліб цей чи питиме чашу Господню негідно, буде винний супроти тіла та крови Господньої!

Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

28 Н ехай же людина випробовує себе, і так нехай хліб їсть і з чаші хай п'є.

Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

29 Б о хто їсть і п'є негідно, не розважаючи про тіло, той суд собі їсть і п'є!

защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30 Ч ерез це поміж вами багато недужих та хворих, і багато-хто заснули.

По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31 Б о коли б ми самі судили себе, то засуджені ми не були б.

Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

32 Т а засуджені від Господа, караємося, щоб нас не засуджено з світом.

А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33 О сь тому, мої браття, сходячись на поживу, чекайте один одного.

Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34 А коли хто голодний, нехай вдома він їсть, щоб не сходилися ви на осуд. А про інше, як прийду, заряджу.

Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.