1 S iate miei imitatori, come anch’io lo sono di Cristo. Contegno dell’uomo e della donna
Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
2 O ra vi lodo perché vi ricordate di me in ogni cosa e conservate le mie istruzioni come ve le ho trasmesse.
А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
3 M a voglio che sappiate che il capo di ogni uomo è Cristo, che il capo della donna è l’uomo e che il capo di Cristo è Dio.
Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
4 O gni uomo che prega o profetizza a capo coperto fa disonore al suo capo;
Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
5 m a ogni donna che prega o profetizza senza avere il capo coperto da un velo fa disonore al suo capo, perché è come se fosse rasa.
А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
6 P erché se la donna non ha il capo coperto, si faccia anche tagliare i capelli! Ma se per una donna è cosa vergognosa farsi tagliare i capelli o rasare, si copra il capo.
Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.
7 P oiché, quanto all’uomo, egli non deve coprirsi il capo, essendo immagine e gloria di Dio; ma la donna è la gloria dell’uomo;
Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
8 p erché l’uomo non viene dalla donna, ma la donna dall’uomo;
(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
9 e l’uomo non fu creato per la donna, ma la donna per l’uomo.
понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
10 P erciò la donna deve, a causa degli angeli, avere sul capo un segno di autorità.
Затова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.
11 D ’altronde, nel Signore, né la donna è senza l’uomo, né l’uomo senza la donna.
(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;
12 I nfatti, come la donna viene dall’uomo, così anche l’uomo esiste per mezzo della donna e ogni cosa è da Dio.
защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
13 G iudicate voi stessi: è decoroso che una donna preghi Dio senza avere il capo coperto da un velo?
Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
14 N on vi insegna la stessa natura che se l’uomo porta la chioma, ciò è per lui un disonore?
Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
15 M entre se una donna porta la chioma, per lei è un onore; perché la chioma le è data come ornamento.
но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
16 S e poi a qualcuno piace essere litigioso, noi non abbiamo tale abitudine; e neppure le chiese di Dio. La cena del Signore
Но, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.
17 N el darvi queste istruzioni non vi lodo, perché vi radunate non per il meglio, ma per il peggio.
А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
18 P oiché, prima di tutto, sento che quando vi riunite in assemblea ci sono divisioni tra voi, e in parte lo credo;
Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19 i nfatti è necessario che ci siano tra voi anche delle divisioni, perché quelli che sono approvati siano riconosciuti tali in mezzo a voi.
защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);
20 Q uando poi vi riunite insieme, quello che fate non è mangiare la cena del Signore;
прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
21 p oiché, al pasto comune, ciascuno prende prima la propria cena; e mentre uno ha fame, l’altro è ubriaco.
защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.
22 N on avete forse delle case per mangiare e bere? O disprezzate voi la chiesa di Dio e fate vergognare quelli che non hanno nulla? Che vi dirò? Devo lodarvi? In questo non vi lodo.
Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.
23 P oiché ho ricevuto dal Signore quello che vi ho anche trasmesso; cioè, che il Signore Gesù, nella notte in cui fu tradito, prese del pane
Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 e , dopo aver reso grazie, lo spezzò e disse: « questo è il mio corpo che è dato per voi; fate questo in memoria di me».
и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25 N ello stesso modo, dopo aver cenato, prese anche il calice, dicendo: «Questo calice è il nuovo patto nel mio sangue; fate questo, ogni volta che ne berrete, in memoria di me.
Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26 P oiché ogni volta che mangiate questo pane e bevete da questo calice, voi annunciate la morte del Signore, finché egli venga».
Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 P erciò, chiunque mangerà il pane o berrà dal calice del Signore indegnamente sarà colpevole verso il corpo e il sangue del Signore.
Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.
28 O ra ciascuno esamini se stesso, e così mangi del pane e beva dal calice;
Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 p oiché chi mangia e beve, mangia e beve un giudizio contro se stesso, se non discerne il corpo.
защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 P er questo motivo molti fra voi sono infermi e malati, e parecchi muoiono.
По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 O ra, se esaminassimo noi stessi non saremmo giudicati;
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
32 m a quando siamo giudicati siamo corretti dal Signore, per non essere condannati con il mondo.
А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 D unque, fratelli miei, quando vi riunite per mangiare, aspettatevi gli uni gli altri.
Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34 S e qualcuno ha fame, mangi a casa, perché non vi riuniate per attirare su di voi un giudizio. Quanto alle altre cose, le regolerò quando verrò.
Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.