1 A nima mia, benedici il Signore! Signore, mio Dio, tu sei veramente grande; sei vestito di splendore e di maestà.

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2 E gli si avvolge di luce come di una veste; stende i cieli come una tenda;

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 e gli costruisce le sue alte stanze sulle acque; fa delle nuvole il suo carro, avanza sulle ali del vento;

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 f a dei venti i suoi messaggeri, delle fiamme di fuoco i suoi ministri.

Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

5 E gli ha fondato la terra sulle sue basi: essa non vacillerà mai.

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 T u l’avevi coperta dell’oceano come di una veste, le acque si erano fermate sui monti.

Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 A lla tua minaccia esse si ritirarono, al fragore del tuo tuono fuggirono spaventate,

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8 s cavalcarono i monti, discesero per le vallate fino al luogo che tu avevi fissato per loro.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 T u hai posto alle acque un limite che non oltrepasseranno; esse non torneranno a coprire la terra.

Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 E gli fa scaturire fonti nelle valli ed esse scorrono tra le montagne;

<Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 a bbeverano tutte le bestie della campagna, gli asini selvatici vi si dissetano.

Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

12 V icino a loro si posano gli uccelli del cielo; tra le fronde fanno udire la loro voce.

При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13 E gli annaffia i monti dall’alto delle sue stanze; la terra è saziata con il frutto delle tue opere.

<Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

14 E gli fa germogliare l’erba per il bestiame, le piante per il servizio dell’uomo; fa uscire dalla terra il nutrimento:

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 i l vino che rallegra il cuore dell’uomo, l’olio che gli fa risplendere il volto e il pane che sostenta il cuore dei mortali.

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 S i saziano gli alberi del Signore, i cedri del Libano che egli ha piantati.

Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 G li uccelli vi fanno i loro nidi; la cicogna fa dei cipressi la sua dimora;

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 l e alte montagne sono per i camosci, le rocce sono rifugio per gli iraci.

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 E gli ha fatto la luna per stabilire le stagioni; il sole conosce l’ora del suo tramonto.

Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

20 T u mandi le tenebre e si fa notte; in essa si muovono tutte le bestie della foresta.

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 I leoncelli ruggiscono in cerca di preda e chiedono a Dio il loro cibo.

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 S orge il sole ed essi rientrano, si accovacciano nelle loro tane.

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 L ’uomo esce all’opera sua e al suo lavoro fino alla sera.

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 Q uanto sono numerose le tue opere, Signore! Tu le hai fatte tutte con sapienza; la terra è piena delle tue ricchezze.

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25 E cco il mare, grande e immenso, dove si muovono creature innumerevoli, animali piccoli e grandi.

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

26 L à viaggiano le navi e là nuota il leviatano, che hai creato perché vi si diverta.

Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41: 1.}, което си създал да играе в него.

27 T utti quanti sperano in te perché tu dia loro il cibo a suo tempo.

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 T u lo dai loro ed essi lo raccolgono; tu apri la mano e sono saziati di beni.

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

29 T u nascondi la tua faccia e sono smarriti; tu ritiri il loro fiato e muoiono, ritornano nella loro polvere.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 T u mandi il tuo Spirito e sono creati, e tu rinnovi la faccia della terra.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 D uri per sempre la gloria del Signore, gioisca il Signore delle sue opere!

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 E gli guarda la terra ed essa trema; egli tocca i monti ed essi fumano.

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 C anterò al Signore finché avrò vita; salmeggerò al mio Dio finché esisterò.

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 P ossa la mia meditazione essergli gradita! Io esulterò nel Signore.

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 S pariscano i peccatori dalla terra e gli empi non siano più! Anima mia, benedici il Signore. Alleluia.

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.