Geremia 10 ~ Еремия 10

picture

1 A scoltate la parola che il Signore vi rivolge, casa d’Israele!

Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

2 C osì parla il Signore: «Non imparate a camminare nella via delle nazioni e non abbiate paura dei segni del cielo, perché sono le nazioni quelle che ne hanno paura.

Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

3 I nfatti i costumi dei popoli sono vanità; poiché si taglia un albero nella foresta e le mani dell’operaio lo lavorano con l’ascia,

Защото обичаите на племената са суетни; Понеже <само> дърво <е> това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

4 l o si adorna d’argento e d’oro, lo si fissa con chiodi e martelli perché non si muova.

Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

5 G li idoli sono come spauracchi in un campo di cocomeri, e non parlano; bisogna portarli, perché non possono camminare. Non li temete! perché non possono fare nessun male, e non è in loro potere di fare del bene».

Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.

6 N on c’è nessuno pari a te, Signore; tu sei grande, e grande in potenza è il tuo nome.

Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

7 C hi non ti temerebbe, re delle nazioni ? Poiché questo ti è dovuto; poiché fra tutti i saggi delle nazioni e in tutti i loro regni non c’è nessuno pari a te.

Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що <мъдростта> им владее, няма подобен на Тебе.

8 M a costoro tutti insieme sono stupidi e insensati; non è che una dottrina di vanità, non è altro che legno,

Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението <им>; то е само дърво.

9 a rgento battuto in lastre portato da Tarsis, oro venuto da Ufaz, opera di scultore e di mano d’orefice; sono vestiti di porpora e di scarlatto, sono tutti lavoro di abili artefici.

Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

10 M a il Signore è il vero Dio, egli è il Dio vivente e il re eterno; per la sua ira trema la terra e le nazioni non possono resistere davanti al suo sdegno.

Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

11 « Così direte loro: “Gli dèi che non hanno fatto i cieli e la terra scompariranno dalla terra e da sotto il cielo ”».

(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

12 E gli, con la sua potenza, ha fatto la terra; con la sua saggezza ha stabilito fermamente il mondo e con la sua intelligenza ha disteso i cieli.

Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

13 Q uando fa udire la sua voce, c’è un rumore di acque nel cielo; egli fa salire i vapori dalle estremità della terra, fa guizzare i lampi per la pioggia e sprigiona il vento dai suoi serbatoi.

Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

14 O gni uomo allora diventa stupido, privo di conoscenza; ogni orafo ha vergogna delle sue immagini scolpite, perché le sue immagini fuse sono menzogna e non c’è soffio vitale in loro.

Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

15 S ono vanità, lavoro d’inganno; nel giorno del castigo periranno.

Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

16 A loro non somiglia Colui che è la parte di Giacobbe; perché egli ha formato tutte le cose, e Israele è la tribù della sua eredità. Il suo nome è: il Signore degli eserciti. L’imminenza del castigo

<Оня, който е> делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

17 R accogli da terra il tuo bagaglio, tu che sei circondata d’assedio!

Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

18 I nfatti così parla il Signore: «Ecco, questa volta io scaglierò lontano gli abitanti del paese e li stringerò da vicino affinché non sfuggano».

Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват <злото>.

19 G uai a me a causa della mia ferita! La mia piaga è dolorosa; ma io ho detto: «Questo è il mio male e lo devo sopportare».

Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

20 L e mie tende sono guaste, tutto il mio cordame è rotto; i miei figli sono andati lontano da me e non sono più; non c’è più nessuno che stenda la mia tenda, che innalzi i miei teli.

Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

21 P erché i pastori sono stati stupidi e non hanno cercato il Signore; perciò non hanno prosperato e tutto il loro gregge è stato disperso.

Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22 E cco, un rumore giunge, un gran tumulto arriva dal paese del settentrione per ridurre le città di Giuda in desolazione, in un covo di sciacalli.

Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

23 S ignore, io so che la via dell’uomo non è in suo potere, e che non è in potere dell’uomo che cammina il dirigere i suoi passi.

Господи, познавам, че пътят на човека не <зависи> от него; Не е <дадено> на човека, който ходи, да управя стъпките си.

24 S ignore, correggimi, ma con giusta misura; non nella tua ira, perché tu non mi riduca a poca cosa!

Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

25 R iversa la tua ira sulle nazioni che non ti conoscono, sui popoli che non invocano il tuo nome, poiché hanno divorato Giacobbe; sì, lo hanno divorato, lo hanno consumato, hanno distrutto il suo territorio.

Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.