1 « Perché non sono dall’Onnipotente fissati dei tempi in cui renda la giustizia? Perché quelli che lo conoscono non vedono quei giorni?

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

2 G li empi spostano i confini, rapiscono greggi e le conducono al pascolo;

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 p ortano via l’asino dell’orfano, prendono in pegno il bue della vedova;

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 m andano via dalla strada i bisognosi, i poveri del paese si nascondono tutti insieme.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

5 E ccoli, che come onagri del deserto escono al loro lavoro in cerca di cibo; solo il deserto dà pane ai loro figli.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6 R accolgono nei campi la loro pastura, racimolano nella vigna dell’empio;

Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

7 p assano la notte nudi, senza vestito, senza una coperta che li ripari dal freddo.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 B agnati dagli acquazzoni di montagna, per mancanza di rifugi, si stringono alle rocce.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 C e n’è di quelli che strappano dalla mammella l’orfano, che prendono pegni dai poveri!

<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 E questi se ne vanno nudi, senza vestiti; hanno fame e portano i covoni.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 F anno l’olio nel recinto dell’empio; calcano l’uva nel tino e patiscono la sete.

Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 S ale dalle città il gemito dei moribondi; i feriti implorano aiuto, e Dio non si cura di queste infamie!

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 C e ne sono di quelli che si ribellano alla luce, non ne conoscono le vie, non ne battono i sentieri.

<Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 L ’assassino si alza sul far del giorno; ammazza il misero e il povero; e la notte fa il ladro.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 L ’occhio dell’adultero spia il crepuscolo, dicendo: “Nessuno mi vedrà!”, e si copre con un fazzoletto il volto.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 I ladri, di notte, sfondano le case; di giorno, si tengono rinchiusi; non conoscono la luce.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 I l mattino è per essi come ombra di morte; appena lo scorgono provano i terrori del buio.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 V oi dite: “L’empio è un fuscello sulla faccia delle acque; la sua parte sulla terra è maledetta; non prenderà più la via delle vigne”.

Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 C ome la siccità e il calore assorbono le acque della neve, così il soggiorno dei morti inghiotte chi ha peccato.

<Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 I l grembo che lo portò, lo dimentica; i vermi ne fanno il loro pasto delizioso, nessuno più lo ricorda. L’iniquo sarà troncato come un albero:

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 l ui, che divorava la sterile, priva di figli, e non faceva del bene alla vedova!

Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 I nvece Dio, con la sua forza, prolunga i giorni dei prepotenti, i quali risorgono quand’ormai disperavano della vita.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 D à loro sicurezza, fiducia, e i suoi occhi vegliano sul loro cammino.

<Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 S algono in alto, poi scompaiono a un tratto; cadono, sono mietuti come gli altri mortali; sono falciati come le spighe del grano maturo.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 S e così non è, chi mi smentirà, chi annienterà il mio dire?»

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?