1 P uesto que no son ocultos los tiempos al Todopoderoso, ¿por qué los que le conocen no ven sus días?

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

2 T oman los términos, roban los ganados, y pacen los campos ajenos.

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 S e llevan el asno de los huérfanos; prenden el buey de la viuda.

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 H acen apartar del camino a los pobres; y todos los pobres de la tierra se esconden de ellos.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

5 H e aquí, como asnos monteses en el desierto, salen a su obra madrugando para robar; el desierto es su mantenimiento y de sus hijos.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6 E n el campo siegan su pasto, y los impíos vendimian la viña ajena.

Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

7 A l desnudo hacen dormir sin ropa, y que en el frío no tenga cobertura.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 D e la inundación de los montes fueron humedecidos, y abrazan las peñas sin tener en qué cubrirse.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 Q uitan el pecho a los huérfanos, y de sobre el pobre toman la prenda.

<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 A l desnudo hacen andar sin vestido, y a los hambrientos quitan las gavillas.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 D e dentro de sus paredes exprimen el aceite, pisan los lagares, y mueren de sed.

Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 D e la ciudad claman los hombres, y las almas muertas dan voces, pero Dios no puso estorbo.

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 E llos son entre los rebeldes a la luz, nunca conocieron sus caminos, ni estuvieron en sus veredas.

<Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 A la luz se levanta el homicida, mata al pobre y al necesitado, y de noche es como ladrón.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 E l ojo del adúltero está aguardando la noche, diciendo: No me verá nadie; y esconde su rostro.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 E n las tinieblas minan las casas, que de día para sí señalaron; no conocen la luz.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 P orque la mañana es a todos ellos como sombra de muerte; si son conocidos, terrores de sombra de muerte los toman.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 S on livianos sobre las aguas; su porción es maldita en la tierra; nunca vienen por el camino de las viñas.

Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 L a sequía y el calor arrebatan las aguas de la nieve; y el Seol a los pecadores.

<Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 E l Misericordioso se olvidará de ellos; de ellos sentirán los gusanos dulzura; nunca más habrá de ellos memoria, y como un árbol será quebrantada la iniquidad.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 A la mujer estéril que no concebía, afligió; y a la viuda nunca hizo bien.

Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 M as a los violentos adelantó con su poder; se levantó, y no fió a nadie en la vida.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 S i algunos le dieron a crédito, y se afirmó en ellos; sus ojos tuvo puestos sobre los caminos de ellos.

<Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 F ueron ensalzados por un poco, y desaparecieron, y son abatidos como cada cual; serán encerrados, y cortados como cabezas de espigas.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 Y si no es así, ¿quién me desmentirá ahora, o reducirá a nada mis palabras?

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?