1 ¶ En aquel tiempo Herodes el tetrarca oyó la fama de Jesús,

В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;

2 Y dijo a sus criados: Este es Juan el Bautista; él ha resucitado de los muertos, y por eso virtudes obran en él.

и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

3 P orque Herodes había prendido a Juan, y le había aprisionado y puesto en la cárcel, por causa de Herodías, mujer de Felipe su hermano;

Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

4 p orque Juan le decía: No te es lícito tenerla.

понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5 Y quería matarle, mas temía al pueblo; porque le tenían por profeta.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6 M as celebrándose el día del nacimiento de Herodes, la hija de Herodías danzó en medio, y agradó a Herodes.

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.

7 Y prometió él con juramento darle todo lo que pidiera.

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8 Y ella, instruida primero por su madre, dijo: Dame aquí en un plato la cabeza de Juan el Bautista.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9 E ntonces el rey se entristeció; mas por el juramento, y por los que estaban juntamente a la mesa, mandó que se le diera.

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 Y ordenó degollar a Juan en la cárcel.

И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11 Y fue traída su cabeza en un plato y dada a la muchacha; y ella la presentó a su madre.

И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 E ntonces llegaron sus discípulos, y tomaron el cuerpo, y lo enterraron; y fueron, y dieron las nuevas a Jesús.

А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 ¶ Oyéndolo Jesús, se apartó de allí en un barco a un lugar desierto, apartado; y cuando la multitud lo oyó, le siguió a pie desde las ciudades.

И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 Y saliendo Jesús, vio una gran multitud, y tuvo misericordia de ellos, y sanó a los que de ellos había enfermos.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 Y cuando fue la tarde del día, se acercaron a él sus discípulos, diciendo: El lugar es desierto, y el tiempo es ya pasado; despide la multitud, para que se vayan por las aldeas, y compren para sí de comer.

А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16 M as Jesús les dijo: No tienen necesidad de irse; dadles vosotros de comer.

А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 Y ellos dijeron: No tenemos aquí sino cinco panes y dos peces.

А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 E l les dijo: Traédmelos acá.

А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 Y mandando a la multitud recostarse sobre la hierba, tomando los cinco panes y los dos peces, alzando los ojos al cielo, bendijo, y partiendo los panes los dio a los discípulos, y los discípulos a la multitud.

Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 Y comieron todos, y se saciaron; y alzaron lo que sobró de los pedazos, doce cestas llenas.

И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 Y los que comieron fueron como cinco mil varones, sin contar las mujeres y los niños.

А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22 ¶ Luego Jesús hizo a sus discípulos entrar en un barco, e ir delante de él al otro lado del lago, entre tanto que él despedía a la multitud.

И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 Y despedida la multitud, subió al monte, apartado, a orar; y cuando llegó la tarde del día, estaba allí solo.

И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 Y ya el barco estaba en medio del mar, atormentado de las ondas; porque el viento era contrario.

А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 M as a la cuarta vela de la noche, Jesús fue a ellos andando sobre el mar.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 Y los discípulos, viéndole andar sobre el mar, se turbaron, diciendo: Fantasma es. Y dieron voces de miedo.

И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 P ero enseguida Jesús les habló, diciendo: Confiad, YO SOY; no tengáis miedo.

А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28 E ntonces le respondió Pedro, y dijo: Señor, si tú eres, manda que yo vaya a ti sobre las aguas.

И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 Y él dijo: Ven. Y descendiendo Pedro del barco, andaba sobre las aguas para ir a Jesús.

А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 P ero viendo el viento fuerte, tuvo miedo; y comenzándose a hundir, dio voces, diciendo: Señor, sálvame.

Но като виждаше вятъра, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31 L uego Jesús, extendiendo la mano, asió de él, y le dijo: Oh hombre de poca fe, ¿por qué dudaste?

И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 Y cuando ellos entraron en el barco, el viento reposó.

И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 E ntonces los que estaban en el barco, vinieron y le adoraron, diciendo: Verdaderamente eres Hijo de Dios.

А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 ¶ Y llegando al otro lado, vinieron a la tierra de Genesaret.

И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя.

35 C uando le conocieron los varones de aquel lugar, enviaron por toda aquella tierra alrededor, y trajeron a él todos los enfermos;

И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 y le rogaban que les dejara tocar solamente el borde de su manto; y todos los que le tocaron, fueron salvos.

и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.