1 J unto a los ríos de Babilonia, allí nos sentábamos, y aun llorábamos, acordándonos de Sion.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 S obre los sauces que están en medio de ella colgamos nuestras arpas;

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 c uando nos pedían allí, los que nos cautivaron, las palabras de la canción, (colgadas nuestras arpas de alegría) diciendo: Cantadnos de las canciones de Sion.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

4 ¿ Cómo cantaremos canción del SEÑOR en tierra de extraños?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 S i me olvidare de ti, oh Jerusalén, mi diestra sea olvidada.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

6 M i lengua se pegue a mi paladar, si de ti no me acordare; si no ensalzare a Jerusalén como preferente asunto de mi alegría.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 ¶ Acuérdate, oh SEÑOR, de los hijos de Edom en el día de Jerusalén; quienes decían: Arrasadla, arrasadla hasta los cimientos.

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

8 H ija de Babilonia destruida, dichoso el que te diere tu pago, que nos pagaste a nosotros.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 D ichoso el que tomara y estrellara tus niños a las piedras.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!