1 ¶ Varones hermanos y padres, oíd la razón que ahora os doy.

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 ( Y como oyeron que les hablaba en lengua hebrea, guardaron más silencio.) Y dijo:

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 ¶ Yo de cierto soy judío, nacido en Tarso de Cilicia, mas criado en esta ciudad a los pies de Gamaliel, enseñado conforme a la verdad de la ley de la patria, celoso de la Ley, como todos vosotros sois hoy.

Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 Q ue he perseguido este camino hasta la muerte, prendiendo y entregando en cárceles hombres y mujeres;

и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 c omo también el príncipe de los sacerdotes me es testigo, y todos los ancianos; de los cuales también tomando letras a los hermanos, iba a Damasco para traer presos a Jerusalén aun a los que estuvieran allí, para que fueran castigados.

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6 M as aconteció que yendo yo, y llegando cerca de Damasco, como a mediodía, de repente me rodeó mucha luz del cielo;

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 y caí al suelo, y oí una voz que me decía: Saulo, Saulo, ¿por qué me persigues?

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8 Y o entonces respondí: ¿Quién eres, Señor? Y me dijo: Yo Soy Jesús de Nazaret, a quien tú persigues.

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 Y los que estaban conmigo vieron a la verdad la luz, y se espantaron; mas no oyeron la voz del que hablaba conmigo.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 Y dije: ¿Qué haré, Señor? Y el Señor me dijo: Levántate, y ve a Damasco, y allí te será dicho todo lo que te está señalado hacer.

И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 Y como yo no veía a causa de la claridad de la luz, llevado de la mano por los que estaban conmigo, vine a Damasco.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

12 E ntonces un Ananías, varón pío conforme a la ley, que tenía tal testimonio de todos los judíos que allí moraban,

И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 v iniendo a mí, y acercándose, me dijo: Hermano Saulo, recibe la vista. Y yo en aquella hora le miré.

дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

14 Y él dijo: El Dios de nuestros padres te ha escogido para que conozcas su voluntad, y veas a aquel Justo, y oigas la voz de su boca.

А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 P orque has de ser testigo suyo a todos los hombres, de lo que has visto y oído.

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 A hora pues, ¿por qué te detienes? Levántate, y bautízate, y lava tus pecados, invocando su Nombre.

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 Y me aconteció, vuelto a Jerusalén, que orando en el Templo, fui arrebatado fuera de mí.

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 Y le vi que me decía: Date prisa, y sal prestamente fuera de Jerusalén; porque no recibirán tu testimonio acerca de mí.

и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 Y yo dije: Señor, ellos saben que yo encerraba en cárcel, y hería por las sinagogas a los que creían en ti;

И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 y cuando se derramaba la sangre de Esteban tu testigo, yo también estaba presente, y consentía a su muerte, y guardaba las ropas de los que le mataban.

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 Y me dijo: Ve, porque yo te tengo que enviar lejos a los gentiles.

Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 ¶ Y le oyeron hasta esta palabra; entonces alzaron la voz, diciendo: Quita de la tierra a un tal hombre, porque no conviene que viva.

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 Y dando ellos voces, y arrojando sus ropas y echando polvo al aire,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 m andó el tribuno que le llevaran a la fortaleza, y ordenó que fuera examinado con azotes, para saber por qué causa clamaban así contra él.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 Y como le ataron con correas, Pablo dijo al centurión que estaba presente: ¿Os es lícito azotar a un hombre romano sin ser condenado?

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 C uando el centurión oyó esto, fue y dio aviso al tribuno, diciendo: ¿Qué vas a hacer? Porque este hombre es romano.

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 Y viniendo el tribuno, le dijo: Dime, ¿eres tú Romano? Y él dijo: Sí.

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 Y respondió el tribuno: Yo con grande suma alcancé esta ciudadanía. Entonces Pablo dijo: Pero yo lo soy de nacimiento.

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

29 A sí que, luego se apartaron de él los que le habían de atormentar; y aun el tribuno también tuvo temor, entendido que era romano, por haberle atado.

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 Y al día siguiente, queriendo saber de cierto la causa por qué era acusado de los judíos, le soltó de las prisiones, y mandó venir a los príncipes de los sacerdotes, y a todo su concilio; y sacando a Pablo, le presentó delante de ellos.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.