1 B rethren and fathers, hear my defence which I now make to you.

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 A nd hearing that he addressed them in the Hebrew tongue, they kept the more quiet; and he says,

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 I am a Jew, born in Tarsus of Cilicia, but brought up in this city, at the feet of Gamaliel, educated according to exactness of the law of fathers, being zealous for God, as ye are all this day;

Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 w ho have persecuted this way unto death, binding and delivering up to prisons both men and women;

и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 a s also the high priest bears me witness, and all the elderhood: from whom also, having received letters to the brethren, I went to Damascus to bring those also who were there, bound, to Jerusalem, to be punished.

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6 A nd it came to pass, as I was journeying and drawing near to Damascus, that, about mid-day, there suddenly shone out of heaven a great light round about me.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 A nd I fell to the ground, and heard a voice saying to me, Saul, Saul, why persecutest thou me?

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8 A nd I answered, Who art thou, Lord? And he said to me, I am Jesus the Nazaraean, whom thou persecutest.

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 B ut they that were with me beheld the light,, but heard not the voice of him that was speaking to me.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 A nd I said, What shall I do, Lord? And the Lord said to me, Rise up, and go to Damascus, and there it shall be told thee of all things which it is appointed thee to do.

И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 A nd as I could not see, through the glory of that light, being led by the hand of those who were with me, I came to Damascus.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

12 A nd a certain Ananias, a pious man according to the law, borne witness to by all the Jews who dwelt,

И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 c oming to me and standing by me, said to me, Brother Saul, receive thy sight. And I, in the same hour, received my sight and saw him.

дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

14 A nd he said, The God of our fathers has chosen thee beforehand to know his will, and to see the just one, and to hear a voice out of his mouth;

А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 f or thou shalt be a witness for him to all men of what thou hast seen and heard.

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 A nd now why lingerest thou? Arise and get baptised, and have thy sins washed away, calling on his name.

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 A nd it came to pass when I had returned to Jerusalem, and as I was praying in the temple, that I became in ecstasy,

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 a nd saw him saying to me, Make haste and go quickly out of Jerusalem, for they will not receive thy testimony concerning me.

и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 A nd I said, Lord, they themselves know that I was imprisoning and beating in every synagogue those that believe on thee;

И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 a nd when the blood of thy witness Stephen was shed, I also myself was standing by and consenting, and kept the clothes of them who killed him.

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 A nd he said to me, Go, for I will send thee to the nations afar off.

Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 A nd they heard him until this word, and lifted up their voice, saying, Away with such a one as that from the earth, for it was not fit he should live.

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 A nd as they were crying, and throwing away their clothes, and casting dust into the air,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 t he chiliarch commanded him to be brought into the fortress, saying that he should be examined by scourging, that he might ascertain for what cause they cried thus against him.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 B ut as they stretched him forward with the thongs, Paul said to the centurion who stood, Is it lawful for you to scourge a man a Roman and uncondemned?

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 A nd the centurion, having heard it, went and reported it to the chiliarch, saying, What art thou going to do? for this man is a Roman.

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 A nd the chiliarch coming up said to him, Tell me, Art thou a Roman? And he said, Yes.

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 A nd the chiliarch answered, I, for a great sum, bought this citizenship. And Paul said, But I was also born.

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

29 I mmediately therefore those who were going to examine him left him, and the chiliarch also was afraid when he ascertained that he was a Roman, and because he had bound him.

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 A nd on the morrow, desirous to know the certainty why he was accused of the Jews, he loosed him, and commanded the chief priests and all the council to meet, and having brought Paul down set him before them.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.