1 M y God, my God, why hast thou forsaken me? far from my salvation, from the words of my groaning?

(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

2 M y God, I cry by day, and thou answerest not; and by night, and there is no rest for me:

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 A nd thou art holy, thou that dwellest amid the praises of Israel.

Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 O ur fathers confided in thee: they confided, and thou didst deliver them.

На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 T hey cried unto thee, and were delivered; they confided in thee, and were not confounded.

Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 B ut I am a worm, and no man; a reproach of men, and the despised of the people.

А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

7 A ll they that see me laugh me to scorn; they shoot out the lip, they shake the head,

Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

8 C ommit it to Jehovah—let him rescue him; let him deliver him, because he delighteth in him!

Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 B ut thou art he that took me out of the womb; thou didst make me trust, upon my mother's breasts.

Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

10 I was cast upon thee from the womb; thou art my God from my mother's belly.

На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 B e not far from me, for trouble is near; for there is none to help.

Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 M any bulls have encompassed me; Bashan's strong ones have beset me round.

Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 T hey gape upon me with their mouth, a ravening and a roaring lion.

Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

14 I am poured out like water, and all my bones are out of joint: my heart is become like wax; it is melted in the midst of my bowels.

Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 M y strength is dried up like a potsherd, and my tongue cleaveth to my palate; and thou hast laid me in the dust of death.

Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 F or dogs have encompassed me; an assembly of evil-doers have surrounded me: they pierced my hands and my feet.

Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 I may count all my bones. They look, they stare upon me;

Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 T hey part my garments among them, and cast lots upon my vesture.

Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 B ut thou, Jehovah, be not far; O my strength, haste thee to help me.

Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 D eliver my soul from the sword; my only one from the power of the dog;

Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

21 S ave me from the lion's mouth. Yea, from the horns of the buffaloes hast thou answered me.

Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22 I will declare thy name unto my brethren, in the midst of the congregation will I praise thee.

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 Y e that fear Jehovah, praise him; all ye the seed of Jacob, glorify him; and revere him, all ye the seed of Israel.

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 F or he hath not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; neither hath he hid his face from him: but when he cried unto him, he heard.

Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 M y praise is from thee, in the great congregation; I will pay my vows before them that fear him.

От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 T he meek shall eat and be satisfied; they shall praise Jehovah that seek him: your heart shall live for ever.

Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 A ll the ends of the earth shall remember and turn unto Jehovah, and all the families of the nations shall worship before thee:

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 F or the kingdom is Jehovah's, and he ruleth among the nations.

Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

29 A ll the fat ones of the earth shall eat and worship; all they that go down to the dust shall bow before him, and he that cannot keep alive his own soul.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 A seed shall serve him; it shall be accounted to the Lord for a generation.

Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

31 T hey shall come, and shall declare his righteousness unto a people that shall be born, that he hath done.

Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.