1 A nd it came to pass in the days when the judges ruled, that there was a famine in the land. And a certain man went from Bethlehem-Judah, to sojourn in the country of Moab, he, and his wife, and his two sons.

В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

2 A nd the name of the man was Elimelech, and the name of his wife Naomi, and the name of his two sons Mahlon and Chilion, Ephrathites of Bethlehem-Judah. And they came into the country of Moab, and continued there.

Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

3 A nd Elimelech Naomi's husband died; and she was left, and her two sons.

И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

4 A nd they took them Moabitish wives; the name of the one was Orpah, and the name of the second Ruth: and they abode there about ten years.

И те си взеха жени моавки, <на които> името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

5 A nd Mahlon and Chilion died also, both of them; and the woman was left of her two children and of her husband.

Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

6 A nd she arose, she and her daughters-in-law, and returned from the fields of Moab; for she had heard in the fields of Moab how that Jehovah had visited his people to give them bread.

След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

7 W herefore she went forth out of the place where she had been, and her two daughters-in-law with her; and they went on the way to return to the land of Judah.

И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

8 A nd Naomi said to her two daughters-in-law, Go, return each to her mother's house. Jehovah deal kindly with you, as ye have dealt with the dead and with me.

Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

9 J ehovah grant you that ye may find rest, each in the house of her husband. And she kissed them; and they lifted up their voice and wept.

Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

10 A nd they said to her, We will certainly return with thee to thy people.

И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11 A nd Naomi said, Return, my daughters: why will ye go with me? Are there yet sons in my womb, that they could be your husbands?

Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 R eturn, my daughters, go; for I am too old to have a husband. If I should say, I have hope, should I even have a husband to-night, and should I also bear sons,

Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

13 w ould ye wait on that account till they were grown? Would ye stay on that account from having husbands? No, my daughters, for I am in much more bitterness than you; for the hand of Jehovah is gone out against me.

вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; <върнете се>, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

14 A nd they lifted up their voice and wept again. And Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth clave to her.

А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15 A nd she said, Behold, thy sister-in-law is gone back to her people and to her gods: return after thy sister-in-law.

Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16 A nd Ruth said, Do not intreat me to leave thee, to return from after thee; for whither thou goest I will go, and where thou lodgest I will lodge: thy people shall be my people, and thy God my God;

А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17 w here thou diest will I die, and there will I be buried. Jehovah do so to me, and more also, if aught but death part me and thee!

гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18 A nd when she saw that she was stedfastly minded to go with her, she left off speaking to her.

И <Ноемин>, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

19 A nd they two went until they came to Bethlehem. And it came to pass, when they came to Bethlehem, that all the city was moved about them, and the said, Is this Naomi?

И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

20 A nd she said to them, Call me not Naomi—call me Mara; for the Almighty has dealt very bitterly with me.

А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.} наричайте ме Мара {Т.е., Горест.} защото Всесилният ме твърде огорчи.

21 I went out full, and Jehovah has brought me home again empty. Why do ye call me Naomi, seeing Jehovah has brought me low, and the Almighty has afflicted me?

Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

22 S o Naomi returned, and Ruth the Moabitess, her daughter-in-law, with her, who returned out of the fields of Moab; and they came to Bethlehem in the beginning of the barley-harvest.

Така се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.