1 A nd Zophar the Naamathite answered and said,

Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 T herefore do my thoughts give me an answer, and for this is my haste within me.

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 I hear a reproof putting me to shame; and spirit answereth me by mine understanding.

Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 K nowest thou this, that of old, since man was placed upon earth,

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 T he exultation of the wicked is short, and the joy of the ungodly man but for a moment?

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 T hough his height mount up to the heavens, and his head reach unto the clouds,

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

7 L ike his own dung doth he perish for ever; they which have seen him shall say, Where is he?

Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

8 H e flieth away as a dream, and is not found; and is chased away as a vision of the night.

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 T he eye which saw him shall not again; and his place beholdeth him no more.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 H is children shall seek the favour of the poor, and his hands restore his wealth.

Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 H is bones were full of his youthful strength; but it shall lie down with him in the dust.

Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 T hough wickedness be sweet in his mouth he hide it under his tongue,

Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 h e spare it, and forsake it not, but keep it within his mouth,

Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 H is food is turned in his bowels; it is the gall of asps within him.

Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15 H e hath swallowed down riches, but he shall vomit them up again: God shall cast them out of his belly.

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 H e shall suck the poison of asps; the viper's tongue shall kill him.

Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 H e shall not see streams, rivers, brooks of honey and butter.

Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 T hat which he laboured for shall he restore, and not swallow down; its restitution shall be according to the value, and he shall not rejoice.

Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 F or he hath oppressed, hath forsaken the poor; he hath violently taken away a house that he did not build.

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 B ecause he knew no rest in his craving, he shall save nought of what he most desired.

Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21 N othing escaped his greediness; therefore his prosperity shall not endure.

<Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 I n the fulness of his sufficiency he shall be in straits; every hand of the wretched shall come upon him.

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 I t shall be that, to fill his belly, he will cast his fierce anger upon him, and will rain it upon him into his flesh.

Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24 I f he have fled from the iron weapon, the bow of brass shall strike him through.

Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25 H e draweth it forth; it cometh out of his body, and the glittering point out of his gall: terrors are upon him.

Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 A ll darkness is laid up for his treasures: a fire not blown shall devour him; it shall feed upon what is left in his tent.

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 T he heavens shall reveal his iniquity, and the earth shall rise up against him.

Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 T he increase of his house shall depart, flowing away in the day of his anger.

Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29 T his is the portion of the wicked man from God, and the heritage appointed to him by God.

Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.