1 A nd Moses answered and said, But behold, they will not believe me, nor hearken unto my voice; for they will say, Jehovah has not appeared to thee.

А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

2 A nd Jehovah said to him, What is that in thy hand? And he said, A staff.

Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

3 A nd he said, Cast it on the ground. And he cast it on the ground, and it became a serpent; and Moses fled from before it.

И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

4 A nd Jehovah said to Moses, Stretch out thy hand and take it by the tail—and he stretched out his hand and caught it, and it became a staff in his hand—

Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

5 t hat they may believe that Jehovah, the God of their fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, hath appeared unto thee.

<стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

6 A nd Jehovah said moreover to him, Put now thy hand into thy bosom. And he put his hand into his bosom, and took it out, and behold, his hand was leprous, as snow.

При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг.

7 A nd he said, Put thy hand into thy bosom again. And he put his hand into his bosom again, and took it out of his bosom, and behold, it was turned again as his flesh.

Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът);

8 A nd it shall come to pass, if they will not believe thee, neither hearken to the voice of the first sign, that they will believe the voice of the other sign.

и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение.

9 A nd it shall come to pass, if they will not believe also those two signs, neither hearken unto thy voice, that thou shalt take of the water of the river, and pour on the dry; and the water that thou takest out of the river shall become blood upon the dry.

Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

10 A nd Moses said to Jehovah, Ah Lord! I am not eloquent, neither heretofore nor since thou hast spoken to thy servant, for I am slow of speech and of a slow tongue.

А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

11 A nd Jehovah said to him, Who gave man a mouth? or who maketh dumb, or deaf, or seeing, or blind? not I, Jehovah?

Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

12 A nd now go, and I will be with thy mouth, and will teach thee what thou shalt say.

Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

13 A nd he said, Ah Lord! send, I pray thee, by the hand thou wilt send.

Тогава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

14 T hen the anger of Jehovah was kindled against Moses, and he said, Is not Aaron the Levite thy brother? I know that he can speak well. And also behold, he goeth out to meet thee; and when he seeth thee he will be glad in his heart.

И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

15 A nd thou shalt speak unto him, and put the words in his mouth; and I will be with thy mouth, and with his mouth, and will teach you what ye shall do.

Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

16 A nd he shall speak for thee unto the people; and it shall come to pass that he shall be to thee for a mouth, and thou shalt be to him for God.

Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

17 A nd thou shalt take this staff in thy hand, with which thou shalt do the signs.

И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

18 A nd Moses went and returned to Jethro his father-in-law, and said to him, Let me go, I pray thee, and return to my brethren who are in Egypt, that I may see whether they are yet alive. And Jethro said to Moses, Go in peace.

Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.

19 A nd Jehovah said to Moses in Midian, Go, return to Egypt; for all the men are dead who sought thy life.

А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.

20 A nd Moses took his wife and his sons, and set them riding upon an ass, and he returned to the land of Egypt. And Moses took the staff of God in his hand.

И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

21 A nd Jehovah said to Moses, When thou goest to return to Egypt, see that thou do all the wonders before Pharaoh that I have put in thy hand. And I will harden his heart, that he shall not let the people go.

И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.

22 A nd thou shalt say to Pharaoh, Thus saith Jehovah: Israel is my son, my firstborn.

А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

23 A nd I say to thee, Let my son go, that he may serve me. And if thou refuse to let him go, behold, I will kill thy son, thy firstborn.

и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

24 A nd it came to pass on the way, in the inn, that Jehovah came upon him, and sought to slay him.

А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие.

25 T hen Zipporah took a stone and cut off the foreskin of her son, and cast it at his feet, and said, A bloody husband indeed art thou to me!

Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.

26 A nd he let him go. Then she said, A bloody husband—because of the circumcision.

След това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец.

27 A nd Jehovah said to Aaron, Go into the wilderness to meet Moses. And he went, and met him on the mountain of God, and kissed him.

А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.

28 A nd Moses told Aaron all the words of Jehovah who had sent him, and all the signs that he had commanded him.

И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

29 A nd Moses and Aaron went and gathered all the elders of the children of Israel;

Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;

30 a nd Aaron spoke all the words that Jehovah had spoken to Moses, and did the signs before the eyes of the people.

и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.

31 A nd the people believed. And when they heard that Jehovah had visited the children of Israel, and that he had seen their affliction, then they bowed their heads and worshipped.

И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.