1 S ing ye joyously unto God our strength, shout aloud unto the God of Jacob;

(По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

2 R aise a song, and sound the tambour, the pleasant harp with the lute.

Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

3 B low the trumpet at the new moon, at the set time, on our feast day:

Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

4 F or this is a statute for Israel, an ordinance of the God of Jacob;

Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

5 H e ordained it in Joseph a testimony, when he went forth over the land of Egypt, I heard a language that I knew not.

Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

6 I removed his shoulder from the burden; his hands were freed from the basket.

Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

7 T hou calledst in trouble, and I delivered thee; I answered thee in the secret place of thunder; I proved thee at the waters of Meribah. Selah.

В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

8 H ear, my people, and I will testify unto thee; O Israel, if thou wouldest hearken unto me!

Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

9 T here shall no strange god be in thee, neither shalt thou worship any foreign god.

Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

10 I am Jehovah thy God, that brought thee up out of the land of Egypt: open thy mouth wide, and I will fill it.

Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

11 B ut my people hearkened not to my voice, and Israel would none of me.

Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

12 S o I gave them up unto their own hearts' stubbornness: they walked after their own counsels.

Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

13 O h that my people had hearkened unto me, that Israel had walked in my ways!

Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

14 I would soon have subdued their enemies, and turned my hand against their adversaries.

Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

15 T he haters of Jehovah would have come cringing unto him; but their time would have been for ever.

<Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

16 A nd he would have fed them with the finest of wheat; yea, with honey out of the rock would I have satisfied thee.

И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.