1 A nd Rehoboam went to Shechem; for all Israel had come to Shechem to make him king.

И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.

2 A nd it came to pass when Jeroboam the son of Nebat heard it (now he was in Egypt, whither he had fled from the presence of king Solomon) that Jeroboam returned out of Egypt.

И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

3 A nd they sent and called him; and Jeroboam and all Israel came and spoke to Rehoboam saying,

защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 T hy father made our yoke grievous; and now lighten the grievous servitude of thy father, and his heavy yoke that he put upon us, and we will serve thee.

Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.

5 A nd he said to them, Come again to me after three days. And the people departed.

А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

6 A nd king Rehoboam consulted with the old men, who had stood before Solomon his father while he yet lived, saying, How do ye advise to return answer to this people?

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 A nd they spoke to him saying, If thou be kind to this people, and please them, and speak good words to them, they will be thy servants for ever.

Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 B ut he forsook the advice of the old men which they had given him, and consulted with the young men, who had grown up with him, that stood before him.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 A nd he said to them, What advice give ye that we may return answer to this people, who have spoken to me saying, Lighten the yoke which thy father put upon us?

Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 A nd the young men that had grown up with him spoke to him saying, Thus shalt thou say to the people who have spoken to thee saying, Thy father made our yoke heavy, and lighten thou it for us,—thus shalt thou say to them: My little is thicker than my father's loins;

И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 a nd whereas my father laid a heavy yoke upon you, I will add to your yoke: my father chastised you with whips, but I with scorpions.

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз <ще ви наказвам> със скорпии.

12 A nd Jeroboam and all the people came to Rehoboam the third day, as the king had appointed saying, Come again to me on the third day.

Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 A nd the king answered them roughly; and king Rehoboam forsook the advice of the old men,

И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

14 a nd spoke to them according to the advice of the young men, saying, My father made your yoke heavy, but I will add to it; my father chastised you with whips, but I with scorpions.

и говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз <ще ви накажа> със скорпии.

15 S o the king hearkened not to the people; for it was brought about by God, that Jehovah might give effect to his word, which he spoke through Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.

Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 A nd all Israel saw that the king hearkened not to them; and the people answered the king saying, What portion have we in David? and no inheritance in the son of Jesse: every man to your tents, O Israel. Now see to thine own house, David! And all Israel went to their tents.

А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

17 B ut as for the children of Israel that dwelt in the cities of Judah, Rehoboam reigned over them.

А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 A nd king Rehoboam sent Hadoram, who was over the levy; but the children of Israel stoned him with stones, that he died. And king Rehoboam hastened to mount his chariot, to flee to Jerusalem.

Тогава цар Ровоам прати <при другите израилтяни> Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.

19 A nd Israel rebelled against the house of David, unto this day.

Така Израил въстана против Давидовия дом, <и остава въстанал> до днес.