1 A nd all the tax-gatherers and the sinners were coming near to him to hear him;

А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

2 a nd the Pharisees and the scribes murmured, saying, This receives sinners and eats with them.

А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

3 A nd he spoke to them this parable, saying,

И той им изговори тая притча, като каза:

4 W hat man of you having a hundred sheep, and having lost one of them, does not leave the ninety and nine in the wilderness and go after that which is lost, until he find it?

Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

5 a nd having found it, he lays it upon his own shoulders, rejoicing;

И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

6 a nd being come to the house, calls together the friends and the neighbours, saying to them, Rejoice with me, for I have found my lost sheep.

И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

7 I say unto you, that thus there shall be joy in heaven for one repenting sinner, than for ninety and nine righteous who have no need of repentance.

Казвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8 O r, what woman having ten drachmas, if she lose one drachma, does not light a lamp and sweep the house and seek carefully till she find it?

Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

9 a nd having found it she calls together the friends and neighbours, saying, Rejoice with me, for I have found the drachma which I had lost.

И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10 T hus, I say unto you, there is joy before the angels of God for one repenting sinner.

Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11 A nd he said, A certain man had two sons;

Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 a nd the younger of them said to his father, Father, give to me the share of the property that falls. And he divided to them what he was possessed of.

И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 A nd after not many days the younger son gathering all together went away into a country a long way off, and there dissipated his property, living in debauchery.

И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 B ut when he had spent all there arose a violent famine throughout that country, and he began to be in want.

И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15 A nd he went and joined himself to one of the citizens of that country, and he sent him into his fields to feed swine.

И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16 A nd he longed to fill his belly with the husks which the swine were eating; and no one gave to him.

И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17 A nd coming to himself, he said, How many hired servants of my father's have abundance of bread, and I perish here by famine.

А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 I will rise up and go to my father, and I will say to him, Father, I have sinned against heaven and before thee;

Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19 I am no longer worthy to be called thy son: make me as one of thy hired servants.

не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 A nd he rose up and went to his own father. But while he was yet a long way off, his father saw him, and was moved with compassion, and ran, and fell upon his neck, and covered him with kisses.

И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 A nd the son said to him, Father, I have sinned against heaven and before thee; I am no longer worthy to be called thy son.

Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

22 B ut the father said to his bondmen, Bring out the best robe and clothe him in, and put a ring on his hand and sandals on his feet;

Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23 a nd bring the fatted calf and kill it, and let us eat and make merry:

докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24 f or this my son was dead and has come to life, was lost and has been found. And they began to make merry.

защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

25 A nd his elder son was in the field; and as, coming, he drew nigh to the house, he heard music and dancing.

А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 A nd having called one of the servants, he inquired what these things might be.

И повика един от слугите и попита, що е това.

27 A nd he said to him, Thy brother is come, and thy father has killed the fatted calf because he has received him safe and well.

А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 B ut he became angry and would not go in. And his father went out and besought him.

И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

29 B ut he answering said to his father, Behold, so many years I serve thee, and never have I transgressed a commandment of thine; and to me hast thou never given a kid that I might make merry with my friends:

А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

30 b ut when this thy son, who has devoured thy substance with harlots, is come, thou hast killed for him the fatted calf.

а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 B ut he said to him, Child, thou art ever with me, and all that is mine is thine.

А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

32 B ut it was right to make merry and rejoice, because this thy brother was dead and has come to life again, and was lost and has been found.

Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.