1 N ow the feast of unleavened bread, which called the passover, drew nigh,

А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 a nd the chief priests and the scribes sought how they might kill him; for they feared the people.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

3 A nd Satan entered into Judas, who was surnamed Iscariote, being of the number of the twelve.

Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

4 A nd he went away and spoke with the chief priests and captains as to how he should deliver him up to them.

и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 A nd they were rejoiced, and agreed to give him money.

И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

6 A nd he came to an agreement to do it, and sought an opportunity to deliver him up to them away from the crowd.

И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

7 A nd the day of unleavened bread came, in which the passover was to be killed.

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

8 A nd he sent Peter and John, saying, Go and prepare the passover for us, that we may eat.

И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9 B ut they said to him, Where wilt thou that we prepare ?

А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10 A nd he said to them, Behold, as ye enter into the city a man will meet you, carrying an earthen pitcher of water; follow him into the house where he goes in;

А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11 a nd ye shall say to the master of the house, The Teacher says to thee, Where is the guest-chamber where I may eat the passover with my disciples?

и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 A nd he will shew you a large upper room furnished: there make ready.

И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 A nd having gone they found it as he had said to them; and they prepared the passover.

И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14 A nd when the hour was come, he placed himself at table, and the apostles with him.

И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 A nd he said to them, With desire I have desired to eat this passover with you before I suffer.

И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

16 F or I say unto you, that I will not eat any more at all of it until it be fulfilled in the kingdom of God.

защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17 A nd having received a cup, when he had given thanks he said, Take this and divide it among yourselves.

И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18 F or I say unto you, that I will not drink at all of the fruit of the vine until the kingdom of God come.

защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 A nd having taken a loaf, when he had given thanks, he broke, and gave to them, saying, This is my body which is given for you: this do in remembrance of me.

И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

20 I n like manner also the cup, after having supped, saying, This cup the new covenant in my blood, which is poured out for you.

Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 M oreover, behold, the hand of him that delivers me up with me on the table;

Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 a nd the Son of man indeed goes as it is determined, but woe unto that man by whom he is delivered up.

Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 A nd they began to question together among themselves who then it could be of them who was about to do this.

И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 A nd there was also a strife among them which of them should be held to be greatest.

Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25 A nd he said to them, The kings of the nations rule over them, and they that exercise authority over them are called benefactors.

А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26 B ut ye not thus; but let the greater among you be as the younger, and the leader as he that serves.

Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

27 F or which greater, he that is at table or he that serves? not he that is at table? But I am in the midst of you as the one that serves.

Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28 B ut ye are they who have persevered with me in my temptations.

А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29 A nd I appoint unto you, as my Father has appointed unto me, a kingdom,

Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30 t hat ye may eat and drink at my table in my kingdom, and sit on thrones judging the twelve tribes of Israel.

да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31 A nd the Lord said, Simon, Simon, behold, Satan has demanded to have you, to sift as wheat;

Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

32 b ut I have besought for thee that thy faith fail not; and thou, when once thou hast been restored, confirm thy brethren.

но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 A nd he said to him, Lord, with thee I am ready to go both to prison and to death.

<Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34 A nd he said, I tell thee, Peter, cock shall not crow to-day before that thou shalt thrice deny that thou knowest me.

А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35 A nd he said to them, When I sent you without purse and scrip and sandals, did ye lack anything? And they said, Nothing.

И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 H e said therefore to them, But now he that has a purse let him take, in like manner also a scrip, and he that has none let him sell his garment and buy a sword;

И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 f or I say unto you, that this that is written must yet be accomplished in me, And he was reckoned with lawless: for also the things concerning me have an end.

защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

38 A nd they said, Lord, behold here are two swords. And he said to them, It is enough.

И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 A nd going forth he went according to his custom to the mount of Olives, and the disciples also followed him.

И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40 A nd when he was at the place he said to them, Pray that ye enter not into temptation.

И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41 A nd he was withdrawn from them about a stone's throw, and having knelt down he prayed,

И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

42 s aying, Father, if thou wilt remove this cup from me:—but then, not my will, but thine be done.

Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43 A nd an angel appeared to him from heaven strengthening him.

И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44 A nd being in conflict he prayed more intently. And his sweat became as great drops of blood, falling down upon the earth.

И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 A nd rising up from his prayer, coming to the disciples, he found them sleeping from grief.

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46 A nd he said to them, Why sleep ye? rise up and pray that ye enter not into temptation.

Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 A s he was yet speaking, behold, a crowd, and he that was called Judas, one of the twelve, went on before them, and drew near to Jesus to kiss him.

Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48 A nd Jesus said to him, Judas, deliverest thou up the Son of man with a kiss?

А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 A nd they who were around him, seeing what was going to follow, said, Lord, shall we smite with sword?

И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 A nd a certain one from among them smote the bondman of the high priest and took off his right ear.

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

51 A nd Jesus answering said, Suffer thus far; and having touched his ear, he healed him.

А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52 A nd Jesus said to the chief priests and captains of the temple and elders, who were come against him, Have ye come out as against a robber with swords and sticks?

А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53 W hen I was day by day with you in the temple ye did not stretch out your hands against me; but this is your hour and the power of darkness.

Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54 A nd having laid hold on him, they led him, and they led into the house of the high priest. And Peter followed afar off.

И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55 A nd they having lit a fire in the midst of the court and sat down together, Peter sat among them.

И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 A nd a certain maid, having seen him sitting by the light, and having fixed her eyes upon him, said, And this was with him.

И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57 B ut he denied, saying, Woman, I do not know him.

А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58 A nd after a short time another seeing him said, And thou art of them. But Peter said, Man, I am not.

След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59 A nd after the lapse of about one hour another stoutly maintained it, saying, In truth this also was with him, for also he is a Galilaean.

И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60 A nd Peter said, Man, I know not what thou sayest. And immediately, while he was yet speaking, cock crew.

А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61 A nd the Lord, turning round, looked at Peter; and Peter remembered the word of the Lord, how he said to him, Before cock crow thou shalt deny me thrice.

И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 A nd Peter, going forth without, wept bitterly.

И излезе вън та плака горко.

63 A nd the men who held him mocked him, beating;

И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

64 a nd covering him up, asked him saying, Prophesy, who is it that struck thee?

и като Го закриваха питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

65 A nd they said many other injurious things to him.

И много други хули изговориха против Него.

66 A nd when it was day, the elderhood of the people, both chief priests and scribes, were gathered together, and led him into their council, saying,

И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67 I f thou art the Christ, tell us. And he said to them, If I tell you, ye will not at all believe;

Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 a nd if I should ask, ye would not answer me at all, nor let me go;

и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

69 b ut henceforth shall the Son of man be sitting on the right hand of the power of God.

Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 A nd they all said, Thou then art the Son of God? And he said to them, Ye say that I am.

И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

71 A nd they said, What need have we any more of witness, for we have heard ourselves out of his mouth?

А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.