От Луки 22 ~ Лука 22

picture

1 П риближался праздник опресноков, называемый Пасхою,

А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 и искали первосвященники и книжники, как бы погубить Его, потому что боялись народа.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

3 В ошел же сатана в Иуду, прозванного Искариотом, одного из числа двенадцати,

Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

4 и он пошел, и говорил с первосвященниками и начальниками, как Его предать им.

и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 О ни обрадовались и согласились дать ему денег;

И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

6 и он обещал, и искал удобного времени, чтобы предать Его им не при народе.

И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

7 Н астал же день опресноков, в который надлежало заколать пасхального,

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

8 и послал Петра и Иоанна, сказав: пойдите, приготовьте нам есть пасху.

И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9 О ни же сказали Ему: где велишь нам приготовить?

А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10 О н сказал им: вот, при входе вашем в город, встретится с вами человек, несущий кувшин воды; последуйте за ним в дом, в который войдет он,

А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11 и скажите хозяину дома: Учитель говорит тебе: где комната, в которой бы Мне есть пасху с учениками Моими?

и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 И он покажет вам горницу большую устланную; там приготовьте.

И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 О ни пошли, и нашли, как сказал им, и приготовили пасху.

И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14 И когда настал час, Он возлег, и двенадцать Апостолов с Ним,

И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 и сказал им: очень желал Я есть с вами сию пасху прежде Моего страдания,

И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

16 и бо сказываю вам, что уже не буду есть ее, пока она не совершится в Царствии Божием.

защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17 И , взяв чашу и благодарив, сказал: приимите ее и разделите между собою,

И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18 и бо сказываю вам, что не буду пить от плода виноградного, доколе не придет Царствие Божие.

защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 И , взяв хлеб и благодарив, преломил и подал им, говоря: сие есть тело Мое, которое за вас предается; сие творите в Мое воспоминание.

И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

20 Т акже и чашу после вечери, говоря: сия чаша Новый Завет в Моей крови, которая за вас проливается.

Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 И вот, рука предающего Меня со Мною за столом;

Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 в прочем, Сын Человеческий идет по предназначению, но горе тому человеку, которым Он предается.

Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 И они начали спрашивать друг друга, кто бы из них был, который это сделает.

И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 Б ыл же и спор между ними, кто из них должен почитаться большим.

Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25 О н же сказал им: цари господствуют над народами, и владеющие ими благодетелями называются,

А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26 а вы не так: но кто из вас больше, будь как меньший, и начальствующий--как служащий.

Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

27 И бо кто больше: возлежащий, или служащий? не возлежащий ли? А Я посреди вас, как служащий.

Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28 Н о вы пребыли со Мною в напастях Моих,

А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29 и Я завещаваю вам, как завещал Мне Отец Мой, Царство,

Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30 д а ядите и пиете за трапезою Моею в Царстве Моем, и сядете на престолах судить двенадцать колен Израилевых.

да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31 И сказал Господь: Симон! Симон! се, сатана просил, чтобы сеять вас как пшеницу,

Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

32 н о Я молился о тебе, чтобы не оскудела вера твоя; и ты некогда, обратившись, утверди братьев твоих.

но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 О н отвечал Ему: Господи! с Тобою я готов и в темницу и на смерть идти.

<Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34 Н о Он сказал: говорю тебе, Петр, не пропоет петух сегодня, как ты трижды отречешься, что не знаешь Меня.

А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35 И сказал им: когда Я посылал вас без мешка и без сумы и без обуви, имели ли вы в чем недостаток? Они отвечали: ни в чем.

И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 Т огда Он сказал им: но теперь, кто имеет мешок, тот возьми его, также и суму; а у кого нет, продай одежду свою и купи меч;

И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 и бо сказываю вам, что должно исполниться на Мне и сему написанному: и к злодеям причтен. Ибо то, что о Мне, приходит к концу.

защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

38 О ни сказали: Господи! вот, здесь два меча. Он сказал им: довольно.

И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 И , выйдя, пошел по обыкновению на гору Елеонскую, за Ним последовали и ученики Его.

И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40 П ридя же на место, сказал им: молитесь, чтобы не впасть в искушение.

И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41 И Сам отошел от них на вержение камня, и, преклонив колени, молился,

И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

42 г оворя: Отче! о, если бы Ты благоволил пронести чашу сию мимо Меня! впрочем не Моя воля, но Твоя да будет.

Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43 Я вился же Ему Ангел с небес и укреплял Его.

И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44 И , находясь в борении, прилежнее молился, и был пот Его, как капли крови, падающие на землю.

И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 В став от молитвы, Он пришел к ученикам, и нашел их спящими от печали

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46 и сказал им: что вы спите? встаньте и молитесь, чтобы не впасть в искушение.

Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 К огда Он еще говорил это, появился народ, а впереди его шел один из двенадцати, называемый Иуда, и он подошел к Иисусу, чтобы поцеловать Его. Ибо он такой им дал знак: Кого я поцелую, Тот и есть.

Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48 И исус же сказал ему: Иуда! целованием ли предаешь Сына Человеческого?

А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 Б ывшие же с Ним, видя, к чему идет дело, сказали Ему: Господи! не ударить ли нам мечом?

И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 И один из них ударил раба первосвященникова, и отсек ему правое ухо.

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

51 Т огда Иисус сказал: оставьте, довольно. И, коснувшись уха его, исцелил его.

А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52 П ервосвященникам же и начальникам храма и старейшинам, собравшимся против Него, сказал Иисус: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями, чтобы взять Меня?

А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53 К аждый день бывал Я с вами в храме, и вы не поднимали на Меня рук, но теперь ваше время и власть тьмы.

Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54 В зяв Его, повели и привели в дом первосвященника. Петр же следовал издали.

И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55 К огда они развели огонь среди двора и сели вместе, сел и Петр между ними.

И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 О дна служанка, увидев его сидящего у огня и всмотревшись в него, сказала: и этот был с Ним.

И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57 Н о он отрекся от Него, сказав женщине: я не знаю Его.

А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58 В скоре потом другой, увидев его, сказал: и ты из них. Но Петр сказал этому человеку: нет!

След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59 П рошло с час времени, еще некто настоятельно говорил: точно и этот был с Ним, ибо он Галилеянин.

И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60 Н о Петр сказал тому человеку: не знаю, что ты говоришь. И тотчас, когда еще говорил он, запел петух.

А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61 Т огда Господь, обратившись, взглянул на Петра, и Петр вспомнил слово Господа, как Он сказал ему: прежде нежели пропоет петух, отречешься от Меня трижды.

И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 И , выйдя вон, горько заплакал.

И излезе вън та плака горко.

63 Л юди, державшие Иисуса, ругались над Ним и били Его;

И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

64 и , закрыв Его, ударяли Его по лицу и спрашивали Его: прореки, кто ударил Тебя?

и като Го закриваха питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

65 И много иных хулений произносили против Него.

И много други хули изговориха против Него.

66 И как настал день, собрались старейшины народа, первосвященники и книжники, и ввели Его в свой синедрион

И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67 и сказали: Ты ли Христос? скажи нам. Он сказал им: если скажу вам, вы не поверите;

Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 е сли же и спрошу вас, не будете отвечать Мне и не отпустите;

и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

69 о тныне Сын Человеческий воссядет одесную силы Божией.

Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 И сказали все: итак, Ты Сын Божий? Он отвечал им: вы говорите, что Я.

И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

71 О ни же сказали: какое еще нужно нам свидетельство? ибо мы сами слышали из уст Его.

А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.