1 Т ак! у серебра есть источная жила, и у золота место, плавят.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Ж елезо получается из земли; из камня выплавляется медь.
Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
3 п олагает предел тьме и тщательно разыскивает камень во мраке и тени смертной.
<Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 В ырывают рудокопный колодезь в местах, забытых ногою, спускаются вглубь, висят зыблются вдали от людей.
Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
5 З емля, на которой вырастает хлеб, внутри изрыта как бы огнем.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 К амни ее--место сапфира, и в ней песчинки золота.
Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 С тези не знает хищная птица, и не видал ее глаз коршуна;
Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
8 н е попирали ее скимны, и не ходил по ней шакал.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Н а гранит налагает он руку свою, с корнем опрокидывает горы;
<Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 в скалах просекает каналы, и все драгоценное видит глаз его;
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 о станавливает течение потоков и сокровенное выносит на свет.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Н о где премудрость обретается? и где место разума?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Н е знает человек цены ее, и она не обретается на земле живых.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Б ездна говорит: не во мне она; и море говорит: не у меня.
Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
15 Н е дается она за золото и не приобретается она за вес серебра;
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 н е оценивается она золотом Офирским, ни драгоценным ониксом, ни сапфиром;
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 н е равняется с нею золото и кристалл, и не выменяешь ее на сосуды из чистого золота.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 А о кораллах и жемчуге и упоминать нечего, и приобретение премудрости выше рубинов.
Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Н е равняется с нею топаз Ефиопский; чистым золотом не оценивается она.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 О ткуда же исходит премудрость? и где место разума?
От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -
21 С окрыта она от очей всего живущего и от птиц небесных утаена.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 А ваддон и смерть говорят: ушами нашими слышали мы слух о ней.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Б ог знает путь ее, и Он ведает место ее.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 И бо Он прозирает до концов земли и видит под всем небом.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 К огда Он ветру полагал вес и располагал воду по мере,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 к огда назначал устав дождю и путь для молнии громоносной,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
27 т огда Он видел ее и явил ее, приготовил ее и еще испытал ее
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;
28 и сказал человеку: вот, страх Господень есть истинная премудрость, и удаление от зла--разум.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.